Една от най-чстите реакции и модели за справяне със ситуации е да започнем да викаме. Правим го автоматично, просто, защото не знаем друг начин за разрешаване. Това сме видели като малки за справяне и това сме запаметили като “инстумент”. Правим го, за да се защитим, за да ни чуят или защото изпитваме тревога и/или страх. Правим го от безпомощност. Правим го, за да задоволим наша нужда, незачетена като деца.
Викането е част от модела родителство, който се бори, търси контрола и поправката и когато види нещо не както трябва - според стандарта - полага всички “бойни” инструменти, за да впрегне в правия път нарушителя.
Реагираме с викане, защото в нас се събуждат спомени, запаметени в хипокампуса. Амигдалата реагира на околната среда/случката и ни каза да постъпваме заучено. Кортексът може да каже какво да правим, но е нужно да успокоим амигдалата и да променим спомените в хипокампуса. За целта, първото нещо, което можем да направим за себе си и за ситуацията като цяло е да намерим подходящ начин за себе си да се успокоим - да дишаме, да се осъзнаем на секундата и да се спрем, да замълчим, да си даваме вътрешна подкрепа… След това отваряме широко очи и сетива, за да чуем, видим, усетим всичко, което не сме успели преди това.
За всеки реалността и първо-причината са различни, както и начинът да се справи.
За целта съм подготвила 44те коучинг въпроса, които ще ви помогнат да разберете всичко това и след това да предприемете свои лични действия, които да доведат до развитие и промяна.
Кои моменти са предизвикателни за мен?
Кои моменти са трудни за мен?
В кои моменти започвам да викам?
Какво точно им има на тези моменти?
Какво е специфичното?
Къде съм?
Какво виждам/чувам/усещам в тези моменти?
Какво не виждам/не чувам/не усещам в тези моменти?
Колко викам?
Какво ми носи викането?
Като викна, какво става?
Като не викна, какво става?
Като викна, какво не става?
Като не викна, какво не става?
Кои мои ценности са пренебрегнати, когато започвам да викам?
Кои мои нужди са пренебрегнати, когато започвам да викам?
Какво е моето състояние малко преди да започна да викам?
Какво ме кара да викам?
Какво си мисля, че постигам, когато викам?
Какво реално постигам?
В коя част от деня съм най-предразположен да викам?
Кога съм най-предразположен да викам?
Какво точно правя?
Какво казвам?
Как го казвам?
Какво чувствам?
Къде го чувствам в тялото си?
Каква форма има?
Какъв цвят е?
Какво го чувам да казва?
Какво иска да направи?
Кога друг път съм се чувствал така?
Колко малък ме кара да се чувствам като години?
Как мога да се свързвам с това чувство преди да започна да викам?
На какво ми напомня викането?
От къде идва викането?
Кой друг е викал?
Какво се решава с викането?
Какво не се решава с викането?
По какъв друг начин мога да се справя със ситуацията?
От къде мога да взема пример?
Какво от моя опит мога да приложа като знание и справяне?
На какво мога да спра да обръщам внимание?
На какво не мога да спра да обръщам внимание?
Comments