top of page

Как себеуважението влияе на самочувствието?

Updated: Oct 5, 2023

Как да изградим устойчиво себеуважие?


“Себеуважението представлява неотменима част от имунитета на личността: когато е добре развито, сме по-щастливи, по-малко раними, имаме по-удовл

етворяващи отношения с другите и се радваме на по-добро качество на живот.1”

От къде идва самоуважението и как да го изградим? Каква е причината да е важна и неразривно свързана част от трилогията самоуважение - самоувереност - самочувствие? Каква е зависимостта по между им и кои са факторите, от които зависят? Как можем да работим за изграждане и поддържане на здравословното им ниво?


Всяко едно живо същество на тази Земя идва с определен замисъл и мисия. Съдържа в себе си нужните таланти и средства, за да се изразява, творейки. Подобно на цветето човек има нужда от плодородна почва, слънце, вятър и приемаща енергия, които да спомагат растежа му. Да затвърждават ядрото и устоите му, да му дават възможност да се опознае такъв, какъвто е, бъдейки. Равен с другите. И както е лесно да се отчупят листата и клоните на растенията, толкова е и лесно, още от малки, същността ни да бъде изопачена, оказвайки влияние върху начина, по който се възприемаме, уважаваме и ценим. А когато някой не е имал възможност да изживее себе си, той започва да се идентифицира, търси и закача за нещо външно и чуждо. И ако има късмета да усети някой ден, че това не е негово, ще е нужно сам да тръгне по пътя, за да разбере и оцени неподправената си значимост.


Самочувствие - самоувереност - самоуважение: кратко тълкуване

“Понятията себеуважение, самочувствие и самоувереност често се използват като синоними. Но макар да са свързани, не означават едно и също…

Себеуважението представлява знанието и възприятието ни за това, което сме. Определя се от това доколко познаваме и възприемаме себе си. Можем да си представим себеуважението като един вид вътрешни устои, център или ядро…”2, който е свързан с откриването, свързването и следването на душата. А това именно е крепката и същевременно крехка, ако не е изградена както подобава, основа, която, при взаимодействие с околния свят, ни дава посока и увереност как и накъде вървим - кой съм и с какво съм уникален.


Самочувствието се свързва повече с начина, по който човек се отнася към себе си или буквално как е научен да се отнася към себе си. Изграждането на самочувствието е свързано с процеса на опознаване и впрягане в сила на споменатите вече устои. Самочувствието се подпомага отвън (от родителите) докато човек е все още малък и опознава ядрото си. А когато изгради сърцевината си, той се чувства свързан със себе си и нещо по-голямо, от което черпи енергия.

В тълковния речник самочувствието се определя като “състояние на човек в зависимост от душевните и физическите му сили. Състояние на духа; настроение, което се определя от мнението за собствените достойнства и възможности.”


Като част от триото, самоувереността е “мярка за способностите ни - в какво ни бива, какво ни се удава и с какво се справяме по-трудно и не дотам. Отнася се до това, което можем да постигнем. Самоувереността е придобито, външно качество.3” Тя се свързва със самочувствието по това, че дава знание и опитност какво мога благодарение на талантите си, които са неизменна част от човека, а именно - самоуважението му.


Самочувствие - самоувереност - самоуважение: фактори и сигнали на изграждане


Самоуважението се изгражда и води началото си от детството. Всъщност всеки човек идва в материалния свят - ражда се, знаейки каква мощна потенциална частица от сътворението е. Познава връзката с Битието, познава изобилието. Знае, че просто е и е прекрасен такъв каквото е… В началото родителите му се възхищават и му дават пространството да расте, докато не се прояви “склонността и желанието да “коригират” творението си4”. И в този момент настъпва важната и съзнателна роля на родителя да навигира детето по пътя на самоуважението, самочувствието и самоувереността. Роля, която ако не бъде правилно изиграна, ще подтикне същия този индивид, на по-късен етап сам, да търси начини да открива кой е, за какво е и колко е. Да доизгражда основа, която да послужи за съзнаването, че той има стойност и значимост, че заслужава и е способен.

Самоуважението е основата на това, че “съм”, че имам значение, че съм част от общото и цялото Сътворение, че имам правото, че съм равен. Самоуважението се свързва и със знанието, че аз съм тук на тази Земя с определена “цел на живота… уникална дарба или особен талант, който да подари на другите. И когато съчетаем своята уникална дарба със служене на хората, ние изпитваме екстаза и възторга на собствения си дух, който е най-висшата от всички цели.5”

Самоуважението се свързва с изконните потребности на всеки човек (най-вече, когато е малък) да бъде чут, видян, зачетен, обичан, значим, ценен такъв, какъвто е. Неподправен. Да му бъде помагано да се разкрива наяве, да се разгръща и накрая да поеме по пътя си, изградил своето лично ядро и устои. Когато му се дава достатъчно и неподправено време да се обръща към себе си, той започва да се разбира емоционално, да се вижда през очите на другия, да се чува… А един човек няма как да разпознава емоцията ако не бъде навигиран и подкрепян в света на чувствата, когато е малък. По този начин, той се научава да се идентифицира със собствените си усещания и потребности и да ги изразява чрез лични думи и език. А всеки път, когато му се позволява да дава (дарява) това, което има или е направил колкото и малко да е, той започва да разпознава “бъденето” в правенето и даването от сърце, които го свързват с потенциала, дарбата, таланта. Той се себепознава. Ето какво казва д-р Мише Борба в книгата си “Успяващите деца”: “Една от най-важните ни задачи като родители е да открием основните активи на децата си, за да можем да ги ценим за това, което представляват, а не за това, което искаме да бъдат. Ако им показваме уважението си, те също ще започнат да уважават себе си… Трябва да открием истинската същност на децата си и да им помагаме да добият точна представя за основните си активи и ограничения.6”

Целият този процес на изграждане на самоуважение е в основата на самочувствието, което в повечето източници се свързва със стойност и значимост - “value; worth”.

Как човек разбира за стойността и значимостта си? Как научава дали е възможно, дали е способен и заслужава? Като е имало кой да го отразява и да му дава пространство, разбира се. Когато в процеса, са му показвали кои са талантите му и силните страни, когато е имал възможност да ги използва и знае как да ги прилага и в какво. Когато е бил подкрепян и когато чисто и просто расте с мислъта, че е значим заради това, което е. Тогава той опознава собствената си основа и няма претенции за повече, няма излишна стойност или тъга, че е по-малко. Наясно е за личната си значимост като част от общото и пътя си. Дори и да не успява някъде, това не буди разочарование. Има само уроци.

А какво става, когато като малки не сме имали възможността да се срещнем със себе си, с чувствата си, емоциите, със специфичността си? Когато не сме били отразявани? Не сме били учени, че всичко е в нас и идва от нас?… Изграждаме външна зависимост за и от:

  • Похвали - когато действията ни са били само и предимно асоциирани и отъждествявани с някакъв успех и постигане. Не е било забелязано бъденето ни в процеса на правене. По този начин изграждаме навика да постигаме, за да бъдем (например) виждани и зачитани. И така започваме да асоциираме правенето само с крайната цел.

  • Коригиране, критикуване, поправяне. Винаги, когато сме правили нещо, все са намирали някакво несъвършенство. Старанието, вниманието ни, личното отделено време - нищо от това не е било забелязано или дори ако е било забелязано, на преден план е излезнала корекцията спрямо стандарта.

Както казва Йеспер Юл в книгата си “Твоето компетентно дете”: “Съсредоточавайки се върху похвалите и критиките, създаваме зависими и външно контролируеми личности. Децата, отгледани по този метод имат ниско себеуважение, липса на способност сами да оценяват себе си, прохосват енергията си в безкрайни, понякога доживотни опити да бъдат харесвани и действат съгласно чуждите очаквания за поведението им. Освен това стават изключителни егоисти в постоянния си стремеж към признание.”

И още, изграждаме външна зависимост относно:

  • Оставаме без личен език на изразяване, защото се асоциираме с външното, с чуждото. Не намираме своя речник и думи.

  • Свързваме се с ценностите на другите и загърбваме личните си, без дори да имаме време и възможност да ги опознаем.

  • Следваме очакванията на другите и ако не ги оправдаем ни връхлита вина. Липсва ни изградена способност за лична оценка.

  • За да се чувстваме зачитани, започваме да играем подадена роля: “добрата”, “лошата”, “скучната”, “мрънкащата” … И така растем с тревога/страх от провал, без граници и с пораженческо мислене.

Какво става, когато ни хвалят в повече или, когато похвалите не са описателни? Личната оценка отново се изкривява, този път в посока нагоре.

А на какво сме способни и какво можем? Това показват нашите таланти, силните страни или т.нар. активи като част от устоите ни. Би било добре те да бъдат разкрити по-отрано, за да можем да насочим усилията си и да ги развиваме с времето. Освен тях, като част от самоувереността, е знанието, че “няма проблем да правя грешки.” и че талантът за всеки човек има специфично проявление. Когато притежава стабилна основа - самоуважение, той може да пробва различни неща или да изгражда умения, но ако те не му се удават като на друг, той няма да се разочарова - ще остане равен, защото знае, че неговото проявление е другаде, т.е. стойността му - самочувствието няма да бъде засегнато. И че е важно просто да бъде в правенето-процеса, а не да се доказва посредством успех във всичко, което прави.


Самочувствие - самоувереност - самоуважение: инструменти и начини за повишаване

Факторите, които оказват влияние върху ниското самочувствие и самоувереност е нужно да бъдат търсени в самоуважението. А те, когато бъдат изровени първопричините им, в по-голямата част от случаите се оказват, че са незадоволени базови нужди като: нечут, невидян, незачетен, необичан, неразбран. Или пък неяснота относно кой реално съм аз, какво съм аз, кои са силните ми страни - лично усетени и припознати.

Едни от най-често срещаните сигнали или проявления на ниско самоуважение са липса на усещане за път и посока, лесна демотивация /или разочарование, търсене на оценка, одобрение отвън, стремеж за правост и/или перфекционизъм, изпитване на вина, усещането, че съм жертва и/или, че не съм направил нещо както е трябвало, не се съобразяват с мен, много премислям преди да предприема нещо и намирам стопери, за да не започна, висока тревожност при говорене пред повече хора и др.


От направеното лично проучване и обследване бих могла да заключа, че самоуважението и самочувствието са неразривно свързани и че ако е нужно да се работи върху самочувствието, това задължително води до работа със самоуважението. Няма как да изграждаш пирамида ако в основата има пропуквания или липса. Всеки един коучинг инструмент, който помага на клиента да усети, разбере, съзнае личната си стойност и значимост като едно вътрешно творческо ядро, от което да черпи вдъхновение и сили, дава резултат. В коучинг срещите насочвам клиента да търси тази потребност, която е липсвала и от която е бил лишен и го е възпрепятствала да опознава себе си. Така той се озовава на пистата към себе си и сред “публиката”, от която е имал нужда, за да се запознае с потенциала си и след това сам да поеме контрола според зададения му маршрут.

-----------

  1. “Твоето компетентно дете” Йеспер Юл

  2. като 1

  3. като 1

  4. като 1

  5. “Седемте духовни закона на успеха”, Дийпа Чопра

  6. “Успяващите деца", Мише Борба

bottom of page