Без значение дали срещу нас стои дете или възрастен, е добре да прилагаш и използваш техники, които да улесняват както нас самите, така и да дадат нужната свобода на другия да потърси в себе си и тогава да отговори.
Когато си в синхрон със себе си - познаваш вътрешните си процеси и знаеш защо реагираш, можеш да поставяш граници и овладяваш емоциите си, можеш значително да подобриш комуникацията с отсрещната страна. Крайната цел е всяка страна да излезе удовлетворена и със задоволени нужди.
Споделям с вас 20 съвета, начини за подобряване на взаимоотношенията, които съм тествала и прилагам в ежедневието.
Давай информация. Когато говориш, е важно да подаваш точна, ясна и структурирана информация в разказа си, така че отсрещната страна да те разбере както ти искаш. Можеш да започнеш с обобщение на разказа, като продължиш с описание на последователните действия, подавайки точните детайли без интерпретация или оценка.
Заявявай очакванията и плановете си. В междуличностните взаимоотношения е добре да споделяш какво очакваш да се случи и/или твоите лични планове. Хубаво е да внимаваш с очакванията си особено, когато те са насочени към отсрещната страна, за да не настъпи разочарование. Относно плановете - използвай Аз-лице, съчетано с конкретното действие.
Няколко думи са по-силни отколкото куп изречения. Когато си емоционално претоварени и/или когато говориш с повече думи и описателно, другите се насищат с излишна информация и спират да чуват. Поеми отговорност за собствените си емоции и кажи нещото с една дума до едно кратко изречение и спри.
Замествай “Не” с “Да”, където можеш. Когато не искаш да разрешиш нещо, можеш да кажеш кога го разрешаваш и/или с какво може да бъде заменено. Това е ценна техника при комуникация с децата: “Можеш да хапнеш сладко след като обядваш.”
Когато искаш нещо да се свърши незабавно, използвайте една дума без “моля”. - “Чорапите” или “Чиниите.” — без допълнителни обяснения. Разбира се, преди това е добре да сме се разбрали с детето и да сме подали нужната информация.
Не-наказанието и не-обвиняването позволява на децата да се съсредоточат върху изграждането на отговорност. В книгата на Ал. Нийл - “Възпитание чрез свобода” тази техника е описана много подробно. Обвиненията създават усещане на вина, а и децата/другият могат да започнат да мислят за себе си неща, които не са истина и така да формулират ограничаващи вярвания. Наказанията от своя страна ограничават. По-добре би било да отделиш време с детето, за да изговориш ситуацията, да разбереш повече, да обсъдиш усещанията и чувствата и заедно да вземете решение как да постъпите.
Съобразявай се с възрастта на детето. Възрастта на детето има общо и с твоите очаквания. Следвай също така индивидуалността на детето и неговите специфики. Въпреки възрастта си то все още може да не е готово за дадена стъпка.
Наблюдавай очакванията си. Имаш възможност да разбереш повече за себе си, като наблюдаваш очакванията си не само към детето, но и към другите хора. Разбери от къде идват тези очаквания, какво ги поражда, реалистични ли са и разбира се, как можеш да ги комуникираш.
Въздържай се да даваш съвети … или решения на случващото се. Вместо това можеш да използваш въпроса: “А ти какво мислиш? / Как мислиш, че можем да постъпим? / Какво е твоето предложение?” и други подобни. Когато даваме решения наготово, започваме да лишаваме децата сами да измислят и потърсят начин за справяне. В този момент те имат нужда от подкрепа. Дори и да не знаят, останете заедно в незнанието. Решението идва само без д бъде притискано.
Спри да се намесваш в дреболиите от бита на детето. Просто се постави на мястото на детето - най-вероятно ще ти стане досадно, а и може би ще започнеш да си мислиш, че ти има нещо, за да имаш нужда някой постоянно да те навигира, пита, насочва и пр.
Показвай уважение към усилията на детето. Всеки има нужда от похвала, най-вече децата. Използвай описателна похвала, а не само “Браво”. Отбелязвай всяка малка и дори незначителна победа.
Давайте му избор, но от ограничен набор от неща. За да може да започне да разбира и търси в себе си, да се ориентира, да носи отговорност и да познава последствията, давайте на детето право да избира.
Търсете и назовавайте добрите страни и таланти на детето. Дори направете списък на отличителните му способности. Така то ще започне да обръща внимание на нещата, в които е добро, отдават му се повече, прави ги с удоволствие и лекота. Така то ще започне да търси и следва своя вътрешен порив.
Нека детето да отговаря на зададените му въпроси само. Когато позволяваш на детето да отговаря само, то започва да изгражда самостоятелност, знание за себе си и способности за междуличностни взаимоотношения.
Описвай и давай факти. Когато разказваш нещо, не давай своята интерпретация и оценка, а точното и ясно описание на действията и казаното. Така избягваш субективизма.
Отчитай начина и тона, по който говориш. Тонът и начина, по който говориш говори много на отсрещната страна. Затова се поспри за малко и провери как говориш. Самонаблюдавай се.
Увери се, че детето е чуло точно това, което искаш да предадеш. За да си сигурен, че детето е разбрало това, което ти искаш да кажеш, проверявай с въпрос.
Не задавай твърде много въпроси. Задаването на твърде много въпроси, обърква човек и той не знае на какво точно да отговори.
Използвай Аз-лице, когато говориш. Винаги говори от Аз-име/лице. Преживяванията и интерпретациите са си твои и не е нужно да слагаш ТИ пред тях.
Посочи или питай от къде може да си набави повече информация. За да насърчиш търсенето, питай детето от къде, по какъв начин може да си набави информация.
댓글