top of page

Как да чувам, слушам и говоря с децата - и не само


Хемингуей го е казал преди много години:

Когато другите говорят, слушайте внимателно. Повечето хора никога не слушат.”




Как да слушам?

Сред най-значимите качества на всеки човек е способността и умението да слуша задълбочено човека, с когото разговаря - наричано още - “активно слушане” или “съзнателно слушане”.


Задълбоченото изслушаване означава, че докато човекът пред нас говори, му посвещаваме пълното си внимание.


То предполага да накараме неспирния гласец в главата ни да замлъкне, въпреки че той знае решението за събеседника ни 30сек преди споделянето да е започнало. 


Означава да не репетираме наум какво ще отговорим, когато човекът завърши изказването си. Принципно ние чакаме паузата, за да започнем да говорим какво мислим по темата или какво е решението. А може би изобщо не сме били питани за мнение? 



Задълбоченото слушане означава, че сме отворени и непредубедени, не изпитваме нужда да коментираме, добавяме, а само да спомагаме другият да стигне да свое личностно по-дълбоко ниво.


Просто го отразяваме и перифразираме чутото със същия емоционален заряд без добавъчна стойност от нас самите. Не даваме съвети ако не сме помолени за това.


В тези моменти самите ние сме свързани с Аз-си, като в същото време даваме възможност и да другия да направи същото сам - да потърси и да се свързва със съзнателното.

В тези моменти на свързаност чрез слушане човек е и в състояние да слуша собствената си тишина и покой. Той е способен да слуша и заобикалящата среда, другите същества и най-вече вътрешната си цялостност. Това дълбоко слушане води до отвореност и интуитивно възприемане на посланието, което ни изпраща момента и което носи истинността за нещата такива каквито са.


Като човеци, ние хората, сме устроени и в състояние да научим всичко от Вселената само, когато се приведем в режим на тишина, спокойствие и слушане, а именно: да оставим настрана вярванията, ценностите, емоционалния заряд, Егото и болките от незадоволените нужни. 


Когато се научим да слушаме интуитивно, ние живеем в настоящето - тук и сега. Точно този момент е важен и точно този момент носи истинността, състраданието и изцелението. И затова дори и само присъствайки за другия, ние излъчваме приемане и покана за разбиране, което е обратното на съпротива, неприемане, категоризиране, анализиране, спомняне и пр., всяко едно, от които се дължат на лични неотработени вярвания и незадоволени нужди като дете. Точно в този момент на свързаност с нас и с другия, ние успяваме да загърбим Егото, емоционалната си реакция, мисленето. Просто се доверяваме, слушаме и отразяваме. 


Докато слушаме другия, ние го слушаме за самия него. Слушаме за специфични думи и изрази, които се повтарят и му ги връщаме под формата на отразяване. Слушаме и отчитаме неговите чувства, валидираме ги и ги приемаме. Слушаме за повтарящи се действия, цикли и модели. Слушаме и под формата на всяка една промяна в държанието му: движения - повтарящи се и различни такива, дишане, движение на очите, гримаса. 


Когато приемаме човека и сме свързани с Аз-си, процесът на слушане върви с лекота. Именно тогава ние сме най-полезни на отсрещния, защото не влизаме в реактивни модели, а говорим с разбиране. 


Как да говоря?

Също толкова важно колко слушането е и начинът, по който говорим именно поради факта, че думите и изказът носят енергия и вибрация и тази енергия я предаваме на отсрещния човек. 


Основният фактор, от който зависи как говорим, е в пряка зависимост от отговора на въпроса:

Коя част от мен говори тук и сега - автентичният аз или някоя моя защитна страна?


Това лесно се чува, защото, когато говори автентичният Аз, в думите и тона не се чува и усеща негодувание, а чисто и просто отчитане на факти. 


Когато говорим, ние сме тези, които носим отговорността да бъдем чути и разбрани така както искаме. Затова е нужно да спазваме или поне да познаваме факторите и особеностите, които влияят върху говоренето.

А те са:

  • Когато започвам да разказвам/обяснявам да преценя фактори като: 

  • обстановка - къде съм;

  • отчитане на вътрешното състояние - говоря като реакция на нещо или в отговор, т.е. с отговора си допринасям за развитието на проблема или за отразяването на това, което чувам или виждам другият да прави; 

  • момент - моментът, в който говоря подходящ ли е? Дали ще бъда чут и разбран и/или е нужно да кажа в друг момент?;

  • как започвам - когато започвам да говоря другите слушат ли ме, т.е. тяхното внимание върху мен ли е?;

  • обратна връзка - докато говоря, искам ли често обратна връзка за това, което съм казал? Целта на обратната връзка е да съм сигурен, че съм разбран както искам.; 

  • колко говоря -  когато говоря, речта ми е точна, ясна и стегната или е изпълнена и допълнена с обяснения, които разфокусират?;

  • структура на разказа - когато разказвам, излагам ли всички факти или спестявам началото и/или някои конкретики, които биха могли да дадат пълна картина за слушателя или да доведат до погрешно разбиране?;

  • синхронност в говоренето - думите и изказът ми до колко съвпадат с вътрешното ми състояние - това, което усещам и чувствам? Това, което хората “чуват” от говоренето на отсрещния е най-вече енергията и вибрацията, която излъчваме.;

  • съотношение между Аз и Ти език. Когато изпитвам негативни чувства и емоции в резултат от действията на друг човек, използването на Аз език в изказването ни, предразполага отсрещния човек много повече към сътрудничество отколкото използването на обвинителното “Ти…. “;

  • молба - Когато отправяме молби и искания, е добре да говорим от гл. т. на реалната нужда нещо да стане, а не от г.т. някой да се погрижи за емоцията ни, защото този, който е нужно да се погрижи за емоцията ни, е само и единствено ние самите. Когато изказването ни не е наситено с толкова емоция, имаме по-голям шанс да ни разберат точно както искаме.; 

  • “Не” - Вселената чува нашите заявки и не чува думата “Не”. Именно поради тази причина е добре да се изказваме с положителната версия на думите/словосъчетанията.

  • вибрационна честота - хубаво е да обръщаме внимание на думите, които използваме, а именно: 

  • Думите “страхотен, страшен, ужасно” носят корен “страх” и “ужас” и можем да ги заменим с думи като “прекрасен, чудесен, превъзходен”;

  • Отрицателни въпроси като “Няма ли да ..?, Не е ли да ..?, Не мислиш ли ..?” можем да заменим с положителните им изказвания;

  • Думата “трябва” можем да заменим с “искаш/м ли?”;

  • Въпросът “Съгласен ли си .. ?” носи в себе си нотка на принуждаване за съгласие. Можем да заменим с “Какво мислиш за/относно … ?”;

  • Въпроси, започващи със “Защо?” са причина отсрещната страна да се затвори и да започне да търси оправдания. Можем да заменим с  “Каква е причината да ..?”;

  • Когато казваме “Притеснявам се”, това звучи доста общо и не става ясно какво стои зад притеснението. Когато обърнем внимание на тялото, можем да разберем кое е било първоначалното ни чувство и да споделим именно него.;

  • Когато казваме “Ядосан съм … ; Разочарован съм; Обиден съм …” това принципно енергийно и вибрационно се тълкува от другата страна, че са ядосани на него -> “Ядосан съм на теб”;

  • Думи като “винаги, понякога, никога… ; малко, много ; повече” са относителни и субективни и е добре да бъдат заменени с по-точна информация, като напр. “Два пъти в седмицата; Три дни в месеца…” 

  • Съчетанието “Горда съм с теб…” не означава нищо друго освен: “Ти си инструментът аз да се чувствам горда”. Ако става въпрос за постижение можем да заменим с ”Можеш да бъдеш горд със себе си от …, а аз съм изключително радостана за … .” 

  • Честата употреба на похвалите и думата "Браво", може да се възприеме като манипулация; да прерастне в изискване за още похвали. Браво не носи точно и ясно описание/обяснение за другата страна с какво точно е успял да се справи.

Comments


bottom of page