top of page

Как да изляза от цикъла на “Не ме чува - постоянно повтарям едно и също!” Вбесявам се вече!

  • Мием ръцете, като се приберем…

  • Като се приберем се преобличаме и слагаме дрехите за пране … 

  • След като извадим нещо - предмет, играчка и приключим с използването, го връщаме на място … 

  • Дрехи, храна, книги нямат работа на пода … 


… и много други подобни повторени многократно изострят сетивността на родителските възприятия. 


Преди да разберем “Как” е нужно да вникнем по-подробно в обстановката, т.е. кой какво прави и какви са му очакванията и проекциите. Разбира се, за всеки родител това е различно. 


Не ме чува

Но ето какво можем да направим свързано е със себеработата - отговаряне на въпроси. Ако не седнем и не се отворим, за да опишем конкретно всяка ситуация, изходът може би ще продължава да е същият.


Отворете тетрадката си и отговорете

  1. Напишете всичко, което се хващате, че искате от детето:

  2. Какво вярвате, че ще стане ако и когато детето (не) прави това, което искате?

  3. Когато казвате “нещото” с какво намерение и убеждение подхождате? 

  • “не го интересува”

  • “Не ме чува”

  • Какви етикети сте залепили на детето?? 

  • “Повтарям го вече 100 пъти, как не ме чува и прави…? 

  • Други - избройте … 

  1. Това, което искате от детето с какво точно е свързано: 

  • Изграждане на навик

  • Хигиена 

  • Да научи 

  • Да може 

  • Безопастност

  • Чистота 

  • Хранене 

  • Етикет на държане - поздравяване, как се яде …. 

  • Други 

  1. Това, което искате е свързано с: 

  • Ценност — коя/и по-точно?

  • Очакване - какво точно очаквате?

  • Проекция - какво от собствения си опит се опитвате да проектирате върху детето?

  1. Как точно сте комуникирали това, което искате към детето?

  • Кратко, точно и ясно обяснение

  • Повторено е над 20-30 пъти (един навик се изгражда при мин 21 повторения всеки ден)

  • Подали сте нужните поискани обяснения 

  • В дома има налична и визуална презентация на исканото - като например табло с картинки …

  • Ако вашето искане позволява - говорили ли сте предварително с детето, за да уточните детайлите и сте създадали заедно “правилото”. Напр. “Пресичане на зелено” - не подлежи на коментар. “Подреждаме стаята вторник и четвъртък” - детето може да участва и да даде собствено мнение. 

  • С какъв тон говорите

  • Каква точно е емоцията в начина на говорене


Някои факти, истини, които ще ви помогнат да намерите своето “Как”:

  1. Децата не разбират много от логика (поне в началните си години) - те улавят енергията на емоцията

  2. Всяко дете има своя път на развитие - бъдете с него и се поинтересувайте от това какво наистина може да очаквате 

  3. Когато в наставленията си подхождаме предубедени, няма как да се случи нещо различно … 

  4. Властта и заповедите не са повод за връзка …

  5. Най-краткият път към изпълнението е, когато детето усеща връзката с другия - че този отсреща е на негова страна и го разбира. 

  6. Поставете се на мястото на детето, което чува доста често името си бележките, забележките - как всъщност бихте се чувствали вие на негово място и какво бихте направили?


Вземете под внимание средата, а именно:

  • В коя част от деня искате нещото от детето - уморено ли е, наспано ли е?

  • Когато говорите с детето какво сте преживяли преди това - бъдете сигурни, че не стоварвате преживявания, които не сте могли да кажете на друг

  • Как точно се чувствате вие самите - уморени, наспани, спокойни, изнервени? 


Отчетете вие какъв тип човек сте - какъв модел на поведение следвате.


След всичко казано до тук, а със сигурност има и още фактори, това, което мога да споделя като личен опит е че:

  • Много бързо поемам от средата, в която съм и ако не съм се “изчистила” от нещо, което ме е децентрирало, трудно мога да бъда разбираща, сътрудничеща и толерантна към следващото

  • Ако не поставя, кажа границите си на момента, след това става прекалено късно 

  • Ако не кажа това, което е в мен без това да засегне другите, нещата се натрупват

  • Ако не поспра, става пожар

  • Ако не поискам искрена подкрепа от човека до мен, започва да се върти вътрешния глас и да донапряга случващото се

  • Ако не подишам и изравня ума с тялото, не се получават нещата

  • Когато успея да се върна във себе си, намирам начин

  • Е, разбира се, имам да откривам и още много начини, но пътят е ясен - връщане в себе си.

Comments


bottom of page