Мием ръцете, като се приберем…
Като се приберем се преобличаме и слагаме дрехите за пране …
След като извадим нещо - предмет, играчка и приключим с използването, го връщаме на място …
Дрехи, храна, книги нямат работа на пода …
… и много други подобни повторени многократно изострят сетивността на родителските възприятия.
Преди да разберем “Как” е нужно да вникнем по-подробно в обстановката, т.е. кой какво прави и какви са му очакванията и проекциите. Разбира се, за всеки родител това е различно.
Но ето какво можем да направим свързано е със себеработата - отговаряне на въпроси. Ако не седнем и не се отворим, за да опишем конкретно всяка ситуация, изходът може би ще продължава да е същият.
Отворете тетрадката си и отговорете:
Напишете всичко, което се хващате, че искате от детето:
Какво вярвате, че ще стане ако и когато детето (не) прави това, което искате?
Когато казвате “нещото” с какво намерение и убеждение подхождате?
“не го интересува”
“Не ме чува”
Какви етикети сте залепили на детето??
“Повтарям го вече 100 пъти, как не ме чува и прави…?
Други - избройте …
Това, което искате от детето с какво точно е свързано:
Изграждане на навик
Хигиена
Да научи
Да може
Безопастност
Чистота
Хранене
Етикет на държане - поздравяване, как се яде ….
Други
Това, което искате е свързано с:
Ценност — коя/и по-точно?
Очакване - какво точно очаквате?
Проекция - какво от собствения си опит се опитвате да проектирате върху детето?
Как точно сте комуникирали това, което искате към детето?
Кратко, точно и ясно обяснение
Повторено е над 20-30 пъти (един навик се изгражда при мин 21 повторения всеки ден)
Подали сте нужните поискани обяснения
В дома има налична и визуална презентация на исканото - като например табло с картинки …
Ако вашето искане позволява - говорили ли сте предварително с детето, за да уточните детайлите и сте създадали заедно “правилото”. Напр. “Пресичане на зелено” - не подлежи на коментар. “Подреждаме стаята вторник и четвъртък” - детето може да участва и да даде собствено мнение.
С какъв тон говорите
Каква точно е емоцията в начина на говорене
Някои факти, истини, които ще ви помогнат да намерите своето “Как”:
Децата не разбират много от логика (поне в началните си години) - те улавят енергията на емоцията
Всяко дете има своя път на развитие - бъдете с него и се поинтересувайте от това какво наистина може да очаквате
Когато в наставленията си подхождаме предубедени, няма как да се случи нещо различно …
Властта и заповедите не са повод за връзка …
Най-краткият път към изпълнението е, когато детето усеща връзката с другия - че този отсреща е на негова страна и го разбира.
Поставете се на мястото на детето, което чува доста често името си бележките, забележките - как всъщност бихте се чувствали вие на негово място и какво бихте направили?
Вземете под внимание средата, а именно:
В коя част от деня искате нещото от детето - уморено ли е, наспано ли е?
Когато говорите с детето какво сте преживяли преди това - бъдете сигурни, че не стоварвате преживявания, които не сте могли да кажете на друг
Как точно се чувствате вие самите - уморени, наспани, спокойни, изнервени?
Отчетете вие какъв тип човек сте - какъв модел на поведение следвате.
След всичко казано до тук, а със сигурност има и още фактори, това, което мога да споделя като личен опит е че:
Много бързо поемам от средата, в която съм и ако не съм се “изчистила” от нещо, което ме е децентрирало, трудно мога да бъда разбираща, сътрудничеща и толерантна към следващото
Ако не поставя, кажа границите си на момента, след това става прекалено късно
Ако не кажа това, което е в мен без това да засегне другите, нещата се натрупват
Ако не поспра, става пожар
Ако не поискам искрена подкрепа от човека до мен, започва да се върти вътрешния глас и да донапряга случващото се
Ако не подишам и изравня ума с тялото, не се получават нещата
Когато успея да се върна във себе си, намирам начин
Е, разбира се, имам да откривам и още много начини, но пътят е ясен - връщане в себе си.
Comments