Още идеи за позитивно и съзнателно родителство
- Lidia Avramova
- Jul 22
- 3 min read
В напрегнатите моменти, когато си "под пара", раздразнен или изтощен, това е сигнал да се „разхладиш“ – не чрез отдръпване, а чрез свързване със себе си:
Дишай. Осъзнато, бавно, дълбоко.
Забави темпото. Дай си пауза.
Обърни се навътре. Какво чувстваш? Какво ти е нужно?
Помоли за пространство. Дори и за 2 минути – имаш право на грижа за себе си.
Така вместо автоматична реакция, се появява отговор. Отговор, който не значи „подчинение“ или „потискане“, а идва от твоето спокойно, уверено, центрирано Аз – това, което:
поставя здрави граници,
остава стабилно в бурята,
съчетава яснота и състрадание.

Поглед към грешките
Позволени са. Грешките са част от пътя, не провал.
Поемаме отговорност. Ако се появи вина – я изследваме, не я потискаме.
Какво вярваш за грешките? Вярваш ли, че те са възможност за учене?
След всяка грешка си задай въпроси:
Какво точно се случи?
Какви други избори имах?
Какво научих?
Общуване след обяснение
След като си споделил/а своето, отвори пространство за детето:
Какво чу?
Какво мислиш по това?
Какво смяташ да направиш?
Какво разбра?
Така насърчаваш мислене, осмисляне и лична отговорност.
За чувствата
Всички чувства са позволени. Те имат смисъл и заслужават място.
Нужно е време, за да ги разберем и изразим.
Къде ги усещам в тялото? Какво искат да ми кажат?
Чувствата са лична отговорност.
Аз съм отговорен/а за реакцията си – и това е възможност за израстване.
В ежедневието и комуникацията:
Помоли детето да съдейства. Включи го в задачите и дейностите.
Обърни внимание на търпението си.
Ако сте заедно – просто бъди с него. Слушай. Не прекъсвай.
Ако иска да направи нещо самó – позволи му.
Ако си сгрешил/а – признай и се извини.
Казвам, обяснявам без да влизам в полемика и спорове за надмощие - замълчавам и съм там за детето с разбиране и отразяване. Давам пространство и на себе си.
Обяснявай очи в очи, от близо, с присъствие.
Когато се налага да повтаряш – използвай една дума, посочи съпротивата или търси нуждата.
Когато кажеш нещо – изпълни го.
Понякога действията говорят повече: действай с меко, но ясно присъствие.
Не отговаряй със същия тон – ти си модел за подражание.
Без последствия и наказания. А какво можем да направим? — разбиране на реално ставащото, задаване на граници, какви са правилата
Нека фокусът да бъде върху търсене на взаимно разрешаване на провокации/проблеми. Осъзнайте, че сте провокирани, под напрежение или др. под. Дайте си време, емпатия и разбиране. Потърсете неудовлетворените нужди. Всяка нужда може да бъде разрешена по различни начини.
Колело на възможните решения: при често повтарящ се проблем – измислете заедно варианти, запишете ги, и се връщайте към тях.
Задачи: Покажи как се прави – и остави детето само да го опита, по свои стъпки.
Цялостно отношение
Избягвайте прекалени похвали – те създават зависимост от външна оценка.
Хвалете описателно. Хвалете на база собствените постижения на детето. Прекалените похвали водят до външна зависимост.
Окуражавайте. Създавайте усещане за вътрешна стойност:
"Постара се. Можеш да си горд/а със себе си."
Позволявайте предизвикателствата – детето учи чрез преживяване.
Първо създай връзка с детето и след това коригирай, коментирай и етикетирай.
Създадената връзка с детето му показва невербално: “Чувам те, виждам те, разбирам те. Ти си значим, стойностен и достатъчен. Аз съм тук с теб. Мога да ти помогна да преминеш през това, което става в теб. Това е нормално.”
Детето ще те изслуша, когато то самото се чувства изслушвано.
Намали очакванията си, че детето веднага ще направи и ще приеме/изпълни казаното
Прегръщай. Смейте се.
Осигурете време заедно – спонтанно или уговорено. Бъдете точни.
Разпознавай сигналите – кога е уморено, превъзбудено, претоварено.
Когато детето е разстроено, се включва механизмът на стой/бий се/бягай/угоди. Остани и бъди с него, наблюдавай и себе си. Понякога дори не е нужно да говориш. Нека самата ти вибрация му подсказва, че всичко е наред, това, което става е нормално и преминава. Бъди наличен за тревогите, говоренето, неговоренето, реакцията му.
Научи се да познаваш своите собствени реакции, за да разбираш по-добре тези на детето.
Едни и същи думи звучат различно в зависимост от тона и вибрацията.
Ако всичко това ти се струва много – дишай. Това не е списък със задачи, а покана за връзка. Достатъчно е да започнеш с една малка стъпка – тя води към по-голяма близост, разбиране и взаимност.












Comments