Родителят, който търся да бъда

Родителството е себе-път. Път към израстване и намиране на истинското ти аз като човек. 

​

С раждането на детето, отдаваш цялата си енергия, внимание и концентрация то да е добре, да има, да е защитено и обгрижвано. 

 

Минава време и докато детето расте, започваш да си задаваш въпроси като: 

 

Какъв родител съм? Достатъчно добър ли съм? 

На прав път ли съм в родителството? Успявам ли като родител?

Какъв пример съм за детето? 

 

Това са търсения, породени от нуждата да бъдеш все по-добър, да се учиш, да израстваш, да се доказваш, да се допитваш до друга опитност. В същото време търсиш да свериш часовника си с нещо отвън, така оставайки настрана и недостигайки до собствения извор от знания, интуиция и мъдрост. Може би се притесняваш, че има по-добри от теб или че винаги може и по-добре. Страх те е, че ако не си Примерът за детето, то ще израсте някак си осакатено и няма да получи, достигне, вземе и бъде. 

 

Търсенията ти продължават с въпроси като: 

Как да възпитавам? 

Какво е дисциплина?

Как да контролирам детето - да слуша и прави?

 

Започваш да срещаш, слушаш, четеш различни методи на възпитание. Тестваш и пробваш. И се питаш коя е точната информация за мен сред морето от техники?

Виждаш, че някъде успяваш, другаде се проваляш. Ядосваш се, чувстваш се безсилен и безпомощен. Питаш се - това, което се случва нормално ли е? Аз ли нещо греша или на детето му има нещо? 

Искаш, като кажеш нещо, детето да те чуе. Очакваш от него да бъде и да прави това, което си мислиш, казваш и проектираш. 

Гневиш се и трудно приемаш нещата, които то прави и казва. Искаш да му предадеш неща, които за теб са правилни, верни и истина. А дали това важи и за него? 

 

А детето се инати, не чува, не иска или иска, негодува, мрънка, противи се и т.нат. Реакциите са безброй и ти започваш да се чудиш:

 

Как да разбирам поведението на детето?

Как да се справя с емоциите на детето?

Защо детето ми реагира така?

 

Все по-често чуваш и четеш твърдението : “Зад всяко поведение на детето се крие неудовлетворена нужда.”

Полагаш усилия да откриеш и удовлетвориш тази нужда. Понякога се получава, понякога, не. 

И в теб се надига бунт, гняв, безпомощност в това, че понякога не успяваш, че се чувстваш нечут, невидян, незачетен. Няма кой да удовлетвори твоите нужди. 

А може би за теб това са само детски прищевки, лигавене, незначителни искания? И се опитваш да ги потушиш, като даваш съвети и оценки, правиш коментари, изказваш мнение.​

​

Истината е в това, че по пътя си в ролята на родител, е нужно първо да станеш родител на себе си - да разбереш себе си, да намериш себе си, да приемеш себе си, за да можеш с мъдрост, знание и разум да родителстваш.

Аз наричам това - съзнателно родителство:

• Да се обърнеш към себе си, за да прозреш моментите, в които се дразниш, ядосваш, гневиш, тъжиш, усещаш се безпомощен, притеснен, изтощен. Да се запиташ с любопитство: “Какво има за мен тук и сега?” 

• Да разбираш, че създалата се ситуация е резултат от твоето АЗ вчера, от твоето мислене, емоции, енергия, вярвания, очаквания и проекции. 

 

По пътя на своя личен опит като родител и също така в лицето на професионалист, виждам и усещам колко болка, страдание, тъга, гняв и срам има насъбрани в малките деца, които живеят в нас. Всички те викат и искат да бъдат чути, видени, обичани, зачетени. И когато не могат да се проявят, реагират. А от реакцията страдат нашите деца, които сега изработват своите защитни механизми, защото нямат друг начин за справяне освен да се адаптират.   

 

--->>> В това аз припознавам и своята мисия: да помагам на теб като родител, за да разбереш себе си и така да успееш да се свържеш с детето си, за да му дадеш всичко това, което питаш, търсиш, не знаеш и се чудиш.