„Когато ме слушате, когато ме подкрепяте, когато ми позволявате да греша – аз раста уверен в себе си.“ – Из мислите на едно дете за това как се изгражда истинската самоувереност.

Перфекционизмът не е стремеж към най-доброто, а знак за крехка самооценка и трудност в емоционалната регулация. Истинската промяна идва, когато се научим да ценим себе си отвъд успехите и провалите.

Чувствата са вътрешният компас на детето. Утвърждаването им от родителя изгражда доверие, увереност и способността да бъде себе си.

Поведението на детето е само повърхността. Истинската промяна идва от връзката – от близостта, разбирането и чувството за принадлежност.

Много от нас търсят спокойствието като цел. Но когато се опитваме да избягаме от неудобните емоции, губим връзка със себе си. Истинското спокойствие идва не от избягване, а от способността да приемаме и трансформираме чувствата си.

Истинската промяна започва отвътре. Научи как да осъзнаеш нуждата от трансформация, да усетиш желаното състояние и да създадеш ново качество на живот – с повече лекота, баланс и спокойствие.

Как да разпознаем маските на ума и да се свържем с вътрешната си същност. Колко често си задаваме въпроса „Кой съм аз?“  Повечето хора...

Тези утвърждения и намерения са родени от личния ми опит като родител. Те са покана да бъдем по-спокойни, по-свързани и по-приемащи – към децата си и към самите себе си.

Дълго време вярвах, че възпитанието означава налагане на правила. Докато не открих, че истинското възпитание е път на приемане и откриване на истинското „Аз“ на детето.

Контролът ми носеше сигурност, но и тежест. В това споделяне разказвам как го разпознах, какво стои зад него и как стигнах до повече свобода и връзка – със себе си и с детето.

Утвържденията са част от моето утро. Те ми помагат да се центрирам, да освободя напрежението и да се върна към приемането на себе си такава, каквато съм. В тази статия споделям как ги пиша, какво ми носят и как ме преведоха от себеизискване към себеприемане.

В забързаното ежедневие често се опитваме да намерим сигурност във външни неща – работата, финансовата стабилност, мнението на другите. Но, както ни напомня Свами Шивамурти в „Беседи за позитивността“, истинската стабилност и свобода идват отвътре:

Замисляли ли сте се защо някои хора изглеждат спокойни и енергични още в началото на деня? Не е само до гените или до „сутрешния човек“. Тайната често е в малките ритуали, които правим веднага след като отворим очи.  Сутрешната рутина не е просто списък със задачи – тя е начин да се свържем със себе си, преди светът да поиска вниманието ни.

Стресът е неизбежна част от живота. Появява се, когато се сблъскаме с предизвикателство, криза или просто с нова и непозната ситуация. Понякога той ни помага да реагираме бързо и да намерим решения. Друг път обаче се превръща в тежест, която изтощава тялото и ума. Разбирането на разликата между нормален и натрупан/вреден стрес е ключът към по-здравословно справяне.

Милер пише: „Ние не можем ни най-малко да променим миналото си... Но можем да променим себе си, „да се ремонтираме“, да си върнем обратно изгубената вътрешна цялост.“

Това не е списък със задачи, а покана за връзка. Достатъчно е да започнеш с една малка стъпка – тя води към по-голяма близост, разбиране и взаимност.

Преди да потърсим отговор на този въпрос, нека се върнем към значенията на самите думи родителство, работа и баланс. Понякога разбирането им поотделно ни помага да видим по-ясно как и дали изобщо те могат да съществуват в хармония.

как можем да работим с чакрите, когато сме изправени пред травми и вътрешни предизвикателства.

В съвременния свят сме заобиколени от постоянно ускорение, хаос и тревожност. В такава среда запазването на присъствието тук и сега се превръща не просто в желание, а в жизнена необходимост.