От контрол към връзка: Моята вътрешна трансформация като майка

Контролът е защитен механизъм, чиято основна цел е да ни донесе сигурност. Той е действие, което най-често се проявява при две от основните реакции – „бий се“ и „угоди“.

Когато започнах да изследвам своя контрол и да пиша за него в дневника си, стигнах до следните усещания, изводи и трансформации.

Какво контролът ме кара да правя?

• Усещането, че „нещо не е наред и трябва да го оправя“.

• Изпадане в трескаво търсене какво и как да направя.

• Създава чувство за спешност.

• Защитава ме от провал.

Когато искам да контролирам, усещанията са:

• Като забит пирон в средата на гърдите, който казва: „Закови го, оправи го.“

• Задушаване.

• Сковани рамене.

• Тежест в плешките.

• Усещане, че „ракета ще излети от гърлото ми през главата“.

Какво контролирам?

Себе си:

• Несъзнателно собственото си поведение, за да бъда приета и одобрена: „Дали казвам? Дали не казвам? Казвам ли го изобщо?“

Другите:

• Как да се държат.

• Как да говорят.

• Как влияят на околните чрез думите си.

• Кое, как и защо да правят.

• „Не им оставям въздух.“

Къде е границата между контрол, свобода и лични граници?

Разбрах, че мога да повлияя на някого единствено чрез връзка с него.А връзка създавам, когато:

• Съм себе си.

• Съм искрена и отворена.

• Оставям другия да бъде и да се опознава.

• Съвместно откриваме характера, личността и същността на душата му.

• Следвам и търся себе си.

Граници са онова място, до където съм аз.Попитах се: „Какво мога да издържа? До кога мога да издържа?“И защо изобщо го мисля като „издържане“?Защо не е просто: „Ти си до тук, повече не позволявам“?

—>> Отговорът – защото в мен се задейства вярването, че „нещо в мен не е добро“ или „аз не съм добра“.Това е сигнал, че когато поставям граници, е важно да остана в себе си и да усетя коя моя част иска да ги постави.

Майчинството и времето за себе си

Питам се: когато искам време за себе си, това до колко „добра“ майка ме прави?Вярванията, които чувам във вътрешния си свят, са:

• „Майките, които не заделят време за децата си, не са добри.“

• „Не е връзка, ако не се жертваш.“

• „Не е връзка, ако говориш твърдо или нервно.“

• „Добрите майки винаги откликват, никога не критикуват или поучават.“

Разбирам, че всичко това са вярвания на моето вътрешно дете. Те идват от преживяване, което носи тъга. Тъга, която не искам моето собствено дете да познава.

Какво означава някой да задели време за мен (и за моето вътрешно дете)?

• Да ме остави да бъда такава, каквато съм.

• Да не влизам в защитен режим.

• Да не се оправдавам.

• Да мога да казвам каквото мисля, за да стигна до същността на това, което усещам.

Връзката със себе си

Когато заделям време за себе си, аз се свързвам със себе си. Търся се, за да се разбера.Това означава:

• Да давам пространство на чувствата си.

• Да си позволя да ги имам.

• Да спра да ги контролирам – те са част от живота.

• Да търся и следвам своето „Аз“.

• Да разпознавам коя моя част реагира в даден момент.

Връзката с детето

За да имам връзка с детето си, за мен е важно:

• Да премахвам собствените си осъждания, възникнали във връзката ни.

• Да наблюдавам гнева си, когато детето не иска да прави нещо.

А „връзка с детето“ за мен означава:

• Да я питам: „Как си? Как се чувстваш?“

• Да приемам отговора с разбиране и да оставям пространство на случващото се.

• Да отразявам това, което се случва.

• Да ѝ помагам да учи чрез собствения си опит.

• Да я прегръщам.

• Да я гледам с разбиране и радост към същността ѝ.