Увереността е да бъдеш себе си
- Lidia Avramova
- 5 days ago
- 2 min read
„Увереността е способността да приемаме себе си във възможно най-широк кръг от ситуации.“— д-р Беки Кенеди, „Добри по душа“
Да бъдеш уверен не означава да не се съмняваш, да не се страхуваш или винаги да знаеш какво правиш. Означава да можеш да кажеш:
👉 „Позволявам си да съм объркан, безпомощен… и смело мога да си го призная.“

Защо е нужно да утвърждаваме чувствата на детето?
Когато се опитваме да накараме едно дете да се чувства по различен начин от този, по който то се чувства в момента, то получава объркващ урок:
„Мислех си, че съм разстроен, но мама, на която най-много вярвам, казва, че това не е голяма работа. Значи аз греша. Може би не познавам добре собствените си чувства…“
Така детето започва да губи доверие в себе си.
Всъщност чувствата са вътрешният компас, който му показва пътя към решението. Ако този компас бъде игнориран или обезценен, детето остава без посока.
Как се ражда увереността?
Увереността се ражда тогава, когато родителят:
позволява на детето да изпитва своите чувства,
показва съпричастност и състрадание,
валидира вътрешния му опит.
Така детето научава:„Мога да вярвам на себе си. Мога да се доверя на това, което чувствам.“
А когато детето се довери на усещанията и чувствата си, родителят може да му каже:✨ „Можеш да се поздравиш – ти чу и последва себе си.“
Това е истинската свързаност със себе си.
“Вътрешният интериор” – защо е толкова важен?
Всички ние търсим външно одобрение. И това е нормално. Но ако вътрешният ни свят е празен, ние ставаме зависими от чуждата оценка.
Затова ролята на родителя е да помогне на детето да изгради вътрешен интериор – усещането:
кой съм,
в какво съм добър,
какво чувствам,
на какво мога да се доверя в себе си.
Как да хвалим децата по начин, който изгражда увереност?
Вместо похвала само за резултат („Браво, справи се отлично“), насочете вниманието към вътрешните процеси:
колко усилие е вложило,
какво го е вдъхновило,
как е намерило решение,
как е преодоляло трудността.
Така детето усеща стойност отвътре, а не само през чуждите очи.
Защо като възрастни често се съмняваме в себе си?
Много от нас си задават въпроси като:- „Дали не реагирах твърде бурно?“- „Нормално ли е да се чувствам така?“- „Дали друг би постъпил по различен начин?“
Тези съмнения често произлизат от нашето детство – когато нашите чувства са били посрещнати с отхвърляне, омаловажаване или поучения.
Затова днес, в ролята си на родители, имаме шанс да променим този модел. Да научим децата си, че е безопасно да се доверяват на вътрешния си свят.
Увереността не се ражда от перфектност, а от свързаност със себе си.Когато утвърждаваме чувствата на децата, ние им подаряваме най-важния дар – доверие в собствения им вътрешен компас.
Вдъхновено от „Добри по душа“, д-р Беки Кенеди
Comments