Какво стои зад изказването да бъда автентичен?
Автентичността означава да съм свързан със себе си, да успявам да виждам нещата такива каквито са.
Да бъда автентичен означава “да съм готов да направя/кажа или не нещо.” (д-р Г. Мате)
Да разбирам и оценям кой реално съм аз.
Да съм свързан с тялото и чувствата си.
Да съм способен да изразявам чувствата си и нуждите си.
Да съм в контакт с интуицията си - да я изразявам.
Да търся и избирам истината.
Да съм отворен, да знам, че може да ме заболи и да приемам болката.
Да бъда в текущия момент.
Да съм способен да дам пространство на всичко, което става в мен.
Да спра да давам от енергията си, за да променям ситуацията.
Ако не намирам/срещам това/този, който ми носи свързаност/връзка/привързаност, да спра да я търся и вместо това да избера да бъда автентичен. Да избера да бъда автентичен пред това да следвам страха от загубата на връзка.
Какво е привързаност/свързаност/връзка? Как практикувам привързаност?
Когато става въпрос за връзката възрастен-дете: (и не само)
Да съм в близост до друго човешко същество с цел защита, грижа, подкрепа, оцеляване. (Или да търся това в друг човек/нещо)
Развитието на нервната ни система е в пряка зависимост от изградената връзка.
Да виждам в другия неговата цялостност.
Да съм способен да разпознавам как светът/обществото възприема случващото се и/или хората.
Да помагам на другия да разбира външните възприятия.
Да съм зависим от връзката и от това как искам да ме възприемат.
За да принадлежа към нещо/някого избирам привързаността и така загубвам автентичността си.
Какво означава да си изработя механизъм за справяне?
—> т.нар модел на поведение, който ми дава липсващото, защитава ме и ми дава сигурност
Да избера връзката/привързаността за сметка на това да продължавам да си позволявам да бъда автентичен.
Да си доставям нужното внимание и начин на оцеляване.
Да потискам автентичността, за да поддържам връзката.
Да спра да изразявам/потискам чувствата си като гняв, тъга, срам.
Да стана този, който родителите/обществото искат от мен да бъда.
Да приема роля и модел на поведение, който не съм АЗ, но който за момента несъзнателно считам за нужен, за да продължавам да бъда.
Да ми е трудно да трансформирам модела на поведение, защото подсъзнателно знам, че няма да има никого до мен, не е сигурно и за момента не познавам друг начин за справяне.
Как мога да поема отговорност?
-->> краткият отговор е, като знам, че имам възможността да отговоря по друг начин.
На английски език думата “отговорност” е response-ability, т.е. възможност аз да отговоря на ситуацията по друг начин (д-р Г. Мате)
За да успея да направя това, е нужно:
Да остана в момента на случващото се.
Да се самонаблюдавам.
Да разбирам себе си и мотивите зад реакцията ми.
Да съзнавам, че мога да отговоря както, запазвайки автентичността си, оставайки отворен и уязвим, така и с приемане и разбиране към процеса на отсрещния човек.
Да знам, че реакцията на човека отсреща е негова отговорност, както и начина, по който той възприема ситуацията.
Yorumlar