Зад перфекционизма винаги стои затруднена емоционална регулация
- Lidia Avramova
- 4 days ago
- 1 min read
Перфекционистите често имат крехка представа за себе си. Те се чувстват спокойни и доволни само в тесен диапазон от ситуации, а всичко извън тях ги хвърля в смут и усещане за недостатъчност. В тези моменти сякаш губят стойността си и се питат: „Достатъчно добър ли съм?“; „Можех и по-добре..!“
Голямата заблуда е, че те отъждествяват действията и постиженията със самата си същност. Ако не успеят, изпитват болка. Трудно им е да се наслаждават на процеса на учене, защото вътрешният им глас нашепва, че единствено важни са резултатите – не усилията, не личната крачка напред, не уроците по пътя. А именно процесът, усилията и уроците носят истинската трансформация.

Ключът е да осъзнаем, че сме достойни и достатъчни – независимо от успеха или провала.
Вместо да се борим с перфекционизма или да го отхвърляме (което само засилва напрежението), можем да го опознаем и разберем. Да се сприятелим с тази част от себе си, но да позволим на автентичната си същност – а не на страха и самокритиката – да води.
Тогава вътрешният натиск „да бъда по-добър“ се превръща в покана за истински, автентичен живот, а не в източник на неудовлетворение и изолация.
Вдъхновено от „Добри по душа“, д-р Беки Кенеди