Из мислите на едно дете: как расте увереността
- Lidia Avramova
- Sep 29
- 2 min read
Често говорим за възпитание, правила, поведение. Но ако спрем за миг и се вслушаме в мислите на едно дете – ще чуем много повече.
Зад всяка емоция, зад всяка реакция стои дълбока нужда: от свързаност, разбиране, свобода и уважение.

Ако децата можеха да изразят толкова ясно какво им помага да растат уверени и свързани със себе си, може би техните думи биха звучали така:
Когато не ме "затапват, поправят, порицават, коментират, поучават.." и мога да се изкажа…
… започвам да опознавам стойността си.
Когато ми се радват просто заради това, което съм…
… без да искат да ме променят или да бъда някой друг, раста уверен в себе си.
Когато спрат да ме поправят непрестанно…
… започвам да се уча от грешките си по естествен начин.
Когато ме подкрепят и валидират…
… започвам да вярвам на вътрешния си барометър.
Когато имам свобода да изследвам с любопитство…
… се мотивирам да вървя напред.
Когато се чувствам защитен и спокоен…
… съм отворен да опознавам границите и да разбирам нуждите, които стоят зад тях. А ако не успея и сгреша – уча се от последствията.
Когато моите лични ценности се зачитат…
… започвам да ги следвам уверено.
Когато виждам и усещам как се прави (а не само ми казват)…
… аз следвам, макар понякога да ми е трудно. А може би имам да науча нещо чрез собствения си опит?
Когато получавам възможност да изследвам алтернативи…
… се уча да мисля, да се доверявам, да избирам, да нося отговорност.
Посланието
Детето расте уверено, когато вярва в стойността си, значението си, ценността си и достатъчността си. А тази увереност се изгражда именно във връзката – когато го виждаме, чуваме, зачитаме и му позволяваме да бъде себе си.
✨ Понякога е нужно само да замълчим и да чуем: „Мамо, татко, аз вече зная какво ми е нужно. Помогнете ми просто да бъда.“
Comments