top of page

Как да запазя спокойствие, когато детето ми се държи “лошо”?

Updated: Oct 13, 2023

Или кои са компонентите на родителското спокойствие и самообладание, когато детето прави нещо, което е неприемливо, абсурдно, глупаво, нагрубяващо, притеснително?


Няма да е лъжа ако кажа, че всички ние Родителите сме изпадали в ситуации, в които трудно се удържаме при вида на случващото се пред нас:

  • Децата продължават да хвърлят, да се търкалят без да дават сигнал, че ни чуват.. Или чуват, отговарят и продължават …

  • Детето ми обижда и удря…

  • Детето не яде и не се облича според указанията…

  • Детето вика, ядосва се, когато нещо не става…

  • Детето не седи на едно място…

и мн. др. подобни.


Зад всичко това стоят логични и привидно лесно-разгадаеми причини. Не една. Могат да са комбинация или серия от причини и събития.

Как да запазя спокойствие, когато детето ми се държи “лошо”

Нека да ги разделим в няколко категории и да ги разгледаме подробно:


Децата се държат така както се държат, защото това е нормалният начин, по който растат според развитието им.


В тази част ще цитирам статия от Erinleyba, като, разбира се, ще добавям и мои лични впечатления, коментари и подточки..

  • На децата им е трудно да контролират импулсите си. Те напълно развиват това си качество чак на 10-11 годишна възраст. До тогава (според проучвания) им е трудно да устоят на “заповеди” - “Не хвърляй това”; “Не яж онова.” и др., защото мозъкът им не е достатъчно развит. Или дори и малко да го разбират, в тях има любопитство, което ги кара да изследват и видят/разберат резултата. Личен съвет: от рано започвайте да търсите заедно решения, като зачитате нуждата на детето и вашата. Един “проблем” винаги има ефективно решение за двете страни. И разбира се, имайте едно на ум какво са в състояние да контролират в себе си.

  • Децата имат нужда от много движение. Не бъдете недоволни, че детето ви не може да стои на масата повече време - то просто не може. Ще дойде и това време, в което ще стои по 1- 2 часа и ще искате да стане :) Ако привидно детето не може да се задържи на едно място, просто го изведете навън или намерете/измислете дейност, изискваща движение или отново потърсете заедно решение.

  • Децата обожават играта. Те обичат да се смеят на глуповати неща, абсурдни, шантави. Обожават да се наслаждават на смеха, да споделят радостта. Обичат вълненията, изненадите. Така, че когато детето ви иска да си играете, се опитвайте да се включвате. Това е споделено преживяване, което носи много за неговото лично израстване и за изграждането на връзка помежду ви. .

  • Следете за изпълнението на режима. От зоркия поглед на майката няма как да убегне, че настроението на детето се влияе от това дали е спало добре, дали е яло или има някакво друго физическо неразположение. Добре е да сте съзнателни за тези моменти.

  • Хиперстимулацията уморява. В това число влизат натоварените програми, многото предмети вкъщи, многото възможности за избор. Премислете нещата относно допълнителните дейности - имат ли реална нужда, искат ли реално децата, имат ли желанието? Претършувайте детската стая и дарете, продайте половината неща, които не се ползват.

  • Децата трудно обуздават силните емоции. В тези моменти просто бъдете до тях. Подкрепяйте ги да изразяват емоцията и чувствата. Напътствайте ги, че това е полезно. Аз подкрепям изразяването на емоция стига това да не наврежда физически на друг. Говорете за чувствата и тяхната обучителна сила за собственото израстване.

  • Децата ще искат сами да взимат решения, да правят планове. Това ги кара да се чувстват, че имат влияние над живота си и че са независими. Ако нещо в това ви безпокои, определете нуждата си и говорете с детето - вземете общо решение.

  • Децата поемат от енергията на родителите си. Децата разбират повече за вас от вибрацията, която излъчвате. Настроенията се предават от човек на човек за милисекунди и в повечето случаи това остава незабелязано. Затова, ако се чудите защо детето е нервно, не седи на едно място, прави странни неща, проверете как се чувствате вие и се погрижете за себе си.

  • Децата негодуват относно непостоянните граници… особено, когато са по-малки и се опитвате да им обясните нещо, което не могат да разберат, свързано с границата. Стремете се да адаптирате границите според възрастта. Взимайте предвид и следните компоненти:

    • --> Когато поставям граница, тази граница за кого е - за детето или за мое лично благополучие?

    • --> Тази граница ще допринесе ли за обогатяването на живота на детето или идва от собственото ми его?

    • --> Тази граница може ли да бъде решена с взаимно съгласие?

    • --> Когато поставям границата, мога ли да я отстоявам със самообладание и сигурност?

    • --> Когато поставям границата, мога ли емоционално да устоите? Ако не, какво ви кара да реагирате? Каква е емоцията зад това?

    • --> Когато поставите границата, има ли във вас подсъзнателен мотив тя да не бъде следвана?, т.е. да не бъде спазвана и вие да имате изгода от това?

Децата се държат така както се държат, защото зад “поведението” им стоят незадоволени нужди или нереалистични очаквания.


Под поведението на децата има скрит мотив. Това може да е емоционална нужда, свързана с незадоволени потребности като:

  • Чувствам се нечут, невидян, незачетен, необичан и други подобни изконни нужди, от които децата имат най-вече нужда, когато са малки. По това време те изграждат своето самоуважение и ако не получат нужното зачитане от собствените си родители, те преминават в защитен режим (нервната система се “затваря) - действия и поведение, които им дават повече от това, което им липсва. Това не е лигавене, а изконна нужда.

  • Имат нужда от връзка с родителя. В моментите на разиграване, лошо поведение, децата могат да имат нужда от осъществяване на връзка с най-близкия за тях човек. Връзка се осъществява, когато сме с тях в момента - спокойни, самоуверени. Споделяме усещанията, мъката и ги уверяваме, че това минава и че е нормално да преминаваме през такива периоди. Нужно е само да усетят силата ни, физически контакт и емоционална подкрепа.

  • Имам нужда от ясна граница. Понякога децата се държат лошо, защото:

    • нямат ясна граница,

    • границата се мени,

    • усещат, че не можете да я удържите и ви притискат,

    • усещат, че няма синхрон между това, което казвате и което излъчвате

    • Усещат мекошавостта (черз енергийния обмен) и се възползват, защото така експериментират.


Като родители е нужно да преразгледаме “политиката” си на родителстване


Не е тайна, че децата идват при нас, за да ни покажат накъде и какво имаме да поправяме в израстването си. Израстване, чиито корени водят към личното ни детство.

И ако наистина вярвате в това, продължете да четете по-надолу. Споделям с вас няколко неща, които ако не ви заведат веднага към нужното ви спокойствие и самообладание, то поне ще ви накарат да се позамислите в една по-различна посока и да поразровите тук-там.


  • Преразгледайте очакванията си към децата. По-горе споменах доста неща, които да вземете предвид. Поинтересувайте се къде са децата ви според възрастта си. Какво реално могат и не могат да правят? Знайте, че за всичко си има време. Няма да изостанат ако, например, не знаят да четат на 5г.!? Дайте си реална сметка за това какви са фантазиите и филмите ви, свързани с децата. Те не са герои от вашия филм и вие не сте техен режисьор. Те имат собствен и при желание - ако усещат връзката с вас - могат да изпълнят подадената роля за съответната серия!

  • Просто ги наблюдавайте. Поспрете се. Бъдете тук и сега без да мислите за бъдещето и просто ги вижте какво наистина правят.

    • --> Какво става в детето ми, за което аз е нужно да се пренастроя?

    • --> Какво иска да ми каже с държанието си?

  • Оставете страховете и притесненията си настрани. Ако искате дори си ги напишете на листче, но не ги обвързвайте с децата си. Те си имат свой собствен път, уроци и замисъл. Когато изпадате в ситуация, наблюдавайте мислите си, свързани с тях, но не се обвързвайте с тях. Ако искате да промените нещо, то променете го заедно с тях, с тяхното съгласие и най-вече участие.

    • --> Какви са точните ми страхове за бъдещето?

    • --> Какво реално става тук и сега, за което е нужно да се отворя, т.е. да видя, да чуя, да разбера по-добре?

    • --> Как мога да помогна/променя случващото се без да мисля за бъдещето?

  • Вашите чувства и усещания не са тези на децата. Вие сте различни хора. Подходете с любопитство към емоцията на детето, за да му помогнете да я разбере и отработи. Не приемайте емоцията на детето, само го подкрепете в момента, в който я изпитва.

  • Записвайте си случките, на които реагирате. Така ще имате начална точка, по която да се ориентирате. И когато ситуацията дойде, дайте си сигнал: “Ситуацията започва”. Точно в този момент не се хващайте на въдицата.

  • Дайте си “СТОП” - пауза. Вече, знаещи кога се надигате, започнете да се спирате от реакцията си. Започнете да я наблюдавате. Останете си с нея. Тя е ваша. Тя е продиктувана от ваши спомени, страхове, притеснения, вярвания, ценности, защити, модели.

  • Дайте си сметка за това какви мисли “текат” в главата ви в този момент. Записвайте си ги. Това са мисли на вътрешния ви глас, които са обусловени от моделите, които носите и които са си ваши. Това са мислите на личните ви ограничаващи вярвания. Това са и мисли, които в по-голямата си част не са ваши, а унаследени и запаметени. А ако изхождат от опита ви, то този опит е ваш личен - друг може да има различен опит.

  • Говорете от Аз-лице. Другият няма общо с вас, освен, че ви е огледало и е натиснал ваш бутон. Ако ви дойде да кажете: той, тя, те … превърнете изречението в Аз и вижте как ще звучи. Наименовайте точното поведение, какво се казва, вашите лични чувства и ако има, назовете реалния ефект върху вас.

  • Знайте, че това, което става не е лично. Другият прави това, което прави и изразява чувства, емоции, думи, които идват от неговия вътрешен свят. Ако се засегнете, то имате да работите върху това.

  • Започнете да търсите своя начин за успокоение за момента. Дишане, медитация, предмет. Лична работа. Самотърсене и пр. Методите са много. И започнете да го прилагате.

  • Потърсете и разберете личните си мотиви за реакцията без проекция. Записвайте си. Това може да са вярвания, спомени, опит, страх, притеснение, потъпкани ценности. Когато ги знаете, можете да ги изкажете, като поемате лична отговорност за това и не упреквате другия за това как вие се чувствате. Започнете да работите с тях, за да постигнете вътрешен мир и спокойствие.

  • Търсете разрешаване на ситуацията от всички засегнати. Говорете от Аз лице. Колкото и да са малки, питайте ги какво мислят.

Тренирайте. Не се упреквайте. Дайвайте си време. Научете се да бъдете толерантни към себе си. Това ще ви научи да давате тези неща и на другите!


В следващата статия очаквайте: Думи и фрази, които да използваме, като говорим с децата и не само.


bottom of page