Баланс между родителство и работа – мит или възможност?

Преди да го търсиш „там“, открий къде си ти в това уравнение.

Преди да потърсим отговор на този въпрос, нека се върнем към значенията на самите думи родителство, работа и баланс. Понякога разбирането им поотделно ни помага да видим по-ясно как и дали изобщо те могат да съществуват в хармония.

Какво означава родителство?

Родителството означава:

• Подкрепа, привързаност, сигурна среда

• Даване на свобода на избор, но и посока

• Превеждане на света на „детски език“ – правене на неразбираемото разбираемо

• Внимание – да знам, че винаги има някой, който ме търси, очаква, има нужда от мен, независимо от времето и мястото

• Себеобръщане и себепознание за мен самия, за да намаля реактивността и да отговарям осъзнато

• Време, отдаденост, присъствие

• Да мисля за двама (или повече) и да разбирам себе си и другия

• Да спра. Да забавя темпото.

• Да бъда „на работа“ 24/7 – поне в началото...

Какво означава работа?

В идеалния случай:

Работата е това, което обичаш, правиш го с желание, носи ти удовлетворение и дори ти плащат за него.

В другата крайност:

Работата е нещо, което правиш по необходимост – за оцеляване, за сигурност, често с усещане за принуда.

Работата изисква:

• Време

• Ангажираност

• Внимание

• Концентрация

• Енергия

Какво означава „баланс“?

Думата произлиза от „равновесие“, „стабилност“, „хармония“ между различни сили или елементи. Балансът предполага съзвучие и вътрешно съгласие между отделните части, от които се ражда стабилност.

За да говорим за баланс между родителството и работата, е важно да включим и основния участник в това уравнение:

Нека не забравяме и основния участник в търсения баланс, а именно родителят - АЗ. 

Родителството е роля, т.е. това не съм аз. 

Аз не съм и другите мои роли, професия, статус. Аз не съм и всички мои защитни механизми, т.е. Его, от които извличам моята стойност, значимост, достатъчност. 

Кой е Аз? 

Аз съм това, което съм. Аз съм потенциал, възможност, творчество и знание-мъдрост. Аз не съм моите мисли и логика, нито моите чувства, но понякога - даже доста често се идентифицирам/отъждествявам с тях, т.е. аз се отъждествявам с моята представа за мен самия, което не е истината. 

Истината, която не знам е, че аз съм цял, значим, стойностен и достатъчен, т.е. аз съм пълен и нищо не ми липсва, не съм счупен или повреден.

И тогава – как се постига баланс между родителство и работа?

Отговорите са много. Аз ще ти предложа моето разбиране, под формата на въпроси – защото именно въпросите водят към осъзнаване и яснота.

1. Връзката със себе си

• Какво точно търся, когато казвам, че искам „баланс“?

• Какво ме кара да го търся?

• Какво мисля за себе си, когато работя повече?

  
  

  А когато не работя, защото родителствам?

2. Работата

• Това, което правя – доставя ли ми удоволствие?

• Колко време и енергия ми отнема?

• В какви защитни механизми влизам, докато работя?

• Как се чувствам в края на работния ден? Кое настроение доминира?

• Какво място заема домакинската работа, която също е труд, макар и неплатен?

3. Ролята на родител

• Какво от изброеното по-горе мога реално да дам на детето си?

• Доколко мога да отговоря на нуждите на детето?

• Кой съм аз, докато родителствам?

• Какво ме провокира най-много в тази роля?

И тогава…

Когато започна да отговарям на тези въпроси, полека започвам да стигам до отговора за моя баланс.

Как изглежда балансът за мен?

• Балансът е да се усещам лека и спокойна относно времето, което давам на работата си и на детето си.

• Балансът е, когато и родителството, и работата са „равни части, в съгласие, в съзвучие – и от това се ражда стабилност“.

• Балансът е да мога да отговоря на детето си, когато се обърне към мен – с адекватност, а не с автоматична реакция.

• Балансът е реалистично планиране и очаквания в работата, така че да не изпадам в неудовлетворение, самокритика, вина.

• Балансът е да не прекалявам – нито с едното, нито с другото. Да не се самозабравям нито в работата, нито в родителството.

• Балансът е да приема ситуацията такава, каквато е – за да направя място за решения, ако е нужно нещо да се промени.

• Балансът е да се запитам: Какви нужди се опитвам да задоволя, когато се отдавам прекалено много на работа или в родителство?

Балансът не е статично състояние. Той е динамика, вътрешно усещане, жива връзка със себе си. И ако някой ден ти се струва, че си изгубила баланса – вероятно просто си изгубил себе си за миг.Тогава – върни се. Започни с въпросите. Започни с теб.