Какво всъщност е добре да възпитавам в детето си?

Какво е възпитание?

Според Уикипедия:

„Процес, при който се цели формиране на личностни качества, отношение към света, норми и форми на поведение. В съвременния смисъл възпитанието се разглежда като система от възпитателни дейности, процес на реализация на системните дейности и резултат на процеса.“

Ако разгледаме възпитанието през тази дефиниция, излиза, че детето е някак „незавършен“ човек, на когото тепърва трябва да се вгради всичко важно – личностни качества, отношение към света, социални норми. Но така ли е наистина?

Детето не е празен лист

От гледна точка на съзнателното и духовното развитие:

• Всяко дете идва на този свят с дарби, заложби, личностни качества. Нашата роля като родители не е да „формираме“ тези качества, а да помогнем на детето да ги открие, развие и изрази.

• Децата попиват от нас – нашите отношения, норми, поведение. Но от коя част на нас идва това поведение? От автентичната ни същност или от нашите защитни механизми, страхове, травми и условности?

  Ако то идва от нашите механизми за справяне, тогава предаваме изкривено отношение към света. И това става норма за детето.

Родителството като огледало на нас самите

Когато възпитавам, процесът не е еднопосочен. Той зависи от:

• Моето лично развитие

• Моите рани, страхове, ценности и вярвания

Не случайно има една поговорка:

„Възпитавайте себе си, защото децата ви така или иначе ще приличат на вас.“

Какво реално предаваме на децата си?

1. Лични ценности

   Ценностите ни са нашите вътрешни ориентири и мотиватори. Понякога обаче живеем според ценностите на родителите си, без дори да го осъзнаваме. Важно е да се запитаме: Кои са моите истински, автентични ценности? … Защото предаването на нещо чужда стои сякаш наизустено.

   
   

2. Страхове и проекции

   Много често възпитаваме от страх – страх детето ни да не преживее това, което ние сме преживели. Но страхът деформира възпитанието. Вместо да се водим от любов и доверие, го правим от контрол и тревожност.

   
   

3. Очаквания

   Очакванията ни към детето често не съвпадат с неговата реалност. И когато не я приемаме, се получава напрежение. Нужно е да се запитаме: Какво очаквам? И защо?

   
   

4. Вярвания (особено ограничаващите)

   Ако вярваме, че „успехът идва само с мъка и борба“, ще внушим същото на детето, дори несъзнателно. Затова е важно да изследваме кои вярвания ръководят живота ни и дали искаме да ги предадем нататък.

   
   

5. Възприятията ни за света

   Начинът, по който възприемаме дадена ситуация, влияе върху реакцията ни. Понякога се дразним на поведение в детето си, което всъщност отразява нас самите. Родителството ни дава шанс да се вгледаме в себе си.

Какво (според мен) е добре да се възпитава?

Това е лично мнение, основано на личен опит и наблюдение.

1. Да възпитавам себе си

Преди всичко. Да се уча да реагирам осъзнато, да търся вътрешен мир, да наблюдавам какво в мен се активира в трудните моменти. Така ще мога да отговарям (а не да реагирам) на ситуациите.

2. Вежливост, учтивост и уважение

Но не насилено и не на всяка цена. Това са ценности, които се възпитават чрез личен пример и разбиране, а не чрез принуда. И когато не успеем – нека се отнасяме към детето и себе си със състрадание.

3. Свързаност със себе си

Да научим детето да слуша тялото си, да разпознава нуждите си, да следва интуицията си. Това е основа на автентичния живот и личностното развитие.

4. Умения за общуване

Как изразявам себе си? Как слушам другия? Как изграждам връзка? Това са ключови умения, които влияят на всички аспекти от живота.

5. Обществени порядки

Не като външна „дресировка“, а като част от съзнателното съжителство:

• Поддържане на обществена и лична хигиена

• Свобода да изразявам чувства, но без да наранявам другите

• Уважение към пространството на другите в обществото

Да възпитаваме децата си означава преди всичко да се вглеждаме в себе си. Да бъдем будни, отворени, смирени.Няма универсална формула. Но има едно дълбоко знание – че детето вече носи в себе си всичко нужно. Нашата задача е да го придружим с любов, внимание и автентичност.