Как да остана присъстващ, докато всичко наоколо бърза, в хаос е, притеснително е и тревожно?
- Lidia Avramova
- Jul 2
- 4 min read
В съвременния свят сме заобиколени от постоянно ускорение, хаос и тревожност. Новините ни бомбардират с негативна информация, социалните мрежи създават усещане за постоянна конкуренция, а ежедневните задължения ни карат да бързаме без спирка. В такава среда запазването на присъствието тук и сега се превръща не просто в желание, а в жизнена необходимост.
Какво означава присъствие?
Присъствието не е абстрактна концепция, а конкретна практика на съзнателно внимание към настоящия момент. То означава няколко неща:
Първо и най-важното е, че присъствието не се развива от няколко практики. Това е процес в нас, който сме потиснали поради определени обстоятелства в живота ни. За да го възстановим, е нужно постоянство и продължителна осъзната практика.
Останалото е свързано с: да обърна внимание на тялото си и на това, което става в него в следствие на случващото се отвън или на това, което си мисля, че се случва.
Присъствието означава да не реагирам импулсивно, а да отговарям на ситуацията такава каквато е, а не на това как аз я възприемам.
Най-важното - присъствието означава да остана свързан с моята същност и автентичност, с това което реално съм, знаейки че съм цял и че няма какво да си доставям отвън, за да се запълня.

Основните стъпки за изграждане на навика “присъствие”:
1. Обръщане на вниманието навътре
Първата и най-важна стъпка е да отдам внимание - да се обърна към себе си СЕГА вместо навън. Това изисква съзнателно решение да спра да търся отговори и успокоение във външния свят и да се фокусирам върху вътрешното си преживяване. Да спра да се съпротивлявам на ставащото.
2. Забавяне и притихване
Каквото и да става около мен, трябва да притихна и да забавя. Понякога може да се наложи и физически да се отдръпна от ситуацията, за да създам пространство за осъзнаване.
3. Съзнаване на телесните усещания
Започвам да съзнавам какво става в мен - в тялото. Какво усещам? Какво чувствам? Тази връзка с тялото и емоциите ми дава възможност да достигна и отработя залежали и потиснати емоции като страх, гняв, скръб, тъга, срам.
4. Самоприемане и разбиране
Давам си разбиране и приемам ставащото в мен. Казвам си какво искам да направя и как възприемам ситуацията, без да се осъждам за тези чувства и мисли.
5. Съзнателно дишане
Дишам осъзнато, обръщайки внимание на дъха и вдишвайки и издишвайки съзнателно. Дишането винаги ме връща в сегашния момент.
Дълбочината на присъствието
Когато наистина се свързвам със себе си и приема моето ставащо, след това ставащото навън изглежда по различен начин. В мен го няма вече "барута". Дори и да има гняв от нарушени граници, например, мога да го изразя по друг начин, отново заявявайки се конструктивно.
Присъствието включва множество нива на осъзнаване:
Физическо ниво: Усещам земята под краката си и съзнавам, че съм жив. Усещам живота в мен и извън мен.
Ментално ниво: Наблюдавам и съм буден за ставащото без да се отъждествявам с мислите си. Способен съм да следя мислите, емоционалното си състояние, нивото на "нервност" - на кое и какво реагирам. Съзнавам накъде отива умът.
Емоционално ниво: Следвам и наблюдавам тялото, чувствата, емоциите. Усещам фоновото напрежение, съпротивата, зараждащата се реакция, кръговратът между мисли и емоции.
Духовно ниво: Създавам любящо присъствие за това да бъда такъв каквто съм. Знам, че в мен и около мен има творческа сила, потенциал, пространство.
Петте основни правила за запазване на присъствието
1. Разпознаване на реакцията
Първо и основно: да разбирам, че съм изпаднал в ситуация, която предизвиква в мен реакция. За да проверя дали това, което се случва е реалната "истина", мога да се огледам и да видя как се държат другите хора около мен.
2. Връзка с тялото
Да се обърна към себе си и да си дам сметка какво става в тялото ми. Да назова усещанията в тялото и изпитваните чувства.
3. Самонаблюдение
Да остана в себе си, да се самонаблюдавам, да разбирам какво искам да направя и като го направя какво всъщност получавам?
4. Съзнателно дишане
Да обърна внимание на дъха и да вдишам и издишам 3-5 пъти съзнателно, т.е. докато го правя, да правя само това.
5. Наблюдение на мислите
Да наблюдавам мислите си и вътрешния глас и да си дам реална сметка от къде идват тези мисли и какво е предназначението им.
Работа с потиснатите емоции
Основната стъпка към разбирането и оставането в настоящето е изграждането на връзката с тялото и емоциите. Неприятните емоционални състояния са заложници в тялото ни, защото вярваме, че всеки път, когато излязат на повърхността, нещо не е наред. Това вярване не ни служи.
Опитите ни да се чувстваме добре през цялото време произтичат от желанието да потиснем реално ставащото в нас като усещане и чувства. Когато присъстваме тук и сега, ние даваме пространство на това, което става в нас. Реално изживяваме “изплуването и преживяването” на тези потиснати емоции, което отваря вратата ни към по-тихия ум и осъзнатата и неемоционална реакция към случващото се.
Плодовете на присъствието
Присъствието е приемане на ставащото - на това, което е. То води до проницание какво точно имам да направя, кажа, за да стигна там, където искам. Достатъчното присъствие е предпоставка за справяне със самовъзпроизвеждащите се реакции и модели.
В дълбочината на присъствието откриваме:
Празното пространство между мислите
Поле на свързаност
Премахване на бариерите на мисълта
Възможност съзнанието да говори вместо мен, да направлява думите и действията ми
Творческата способност в мен
Мъдростта на съзнанието
Присъствието не е цел, която постигаме веднъж завинаги. То е ежедневна практика, която изисква търпение, самосъжаление и постоянство. В света на хаоса и бързината то се превръща в нашия компас към автентичността и вътрешния мир.
Comments