Основни нужди на детето: От какво има нужда едно дете, независимо от възрастта си?

Нуждите на детето, независимо от неговата възраст, са универсални и свързани с изграждането на здрава основа за неговата идентичност, самоуважение и способност да се справя с предизвикателствата на живота. Наличието на защитено и сигурно пространство, в което да опознае себе си, да бъде себе си и да разбере себе си са от съществено значение в този процес. Това пространство не е само физическо, но и емоционално, психологическо и социално.

По-долу ще разгледам подробно нуждите и факторите, които ги подкрепят, и как родителите могат да отговорят на тях.

Основни нужди на детето

Детето има нужда от задоволяване на следните емоционални и психологически нужди, които са ключови за неговото развитие:

1. Защитена и сигурна среда 

   Сигурната и защитена среда е основата, върху която се изграждат всички останали нужди. Родителят е нужно да излъчва спокойствие и увереност, дори в трудни моменти. Нужно е да излъчва енергия, която “казва”: “Това, което става е нормално и в реда на нещата. Приемам ставащото и можеш да преминеш през това. Аз съм с теб.”

2. Чут съм

   Детето е нужно да усеща, че неговите мисли, чувства и преживявания се чуват и приемат без осъждане, нападки, мъмрене и етикетиране. Това означава активно (съзнателно) слушане от страна на родителя – не просто да чуе думите, а да разбере емоциите и нуждите зад тях. Например, когато детето споделя, родителят може да отговори със състрадание: „Виждам, че това те тревожи…; Изглеждаш тъжен…; Много си ядосан от това, че …. “ и да остави развитието на емоцията да върви в своя ход и просто да слуша. Това помага на детето да се чувства разбрано и чуто.

3. Видян съм

   Детето се нуждае от родител, който го забелязва – не само физически, но и като личност с уникални качества, интереси и емоции. Това включва признаване на неговите усилия, постижения и дори неуспехи. Например, вместо да се фокусира само върху оценките в училище, родителят може да каже: „Видях, че днес вложи упоритост в ….; Успя да се превъртиш по-добре от вчера…; За разлика от вчера продължи и не спря докато не успя…; Видях колко радостен и щастлив беше, когато…“

4. Значим съм

   Детето има нужда да усеща, че присъствието му е важно и че то има значение за семейството и общността. Това може да се постигне чрез включването му в семейни решения (според възрастта) или чрез показване на признателност за неговите действия, колкото и незначителни да са те. “Значим съм” може да се определя и от това колко зачитано е мнението на детето, дали му се позволява да обясни, каже и покаже. “Значим съм” се определя от това дали благодарите на детето за усилията, които полага. 

5. Стойностен съм

   Детето се нуждае от потвърждение, че е ценно само по себе си, а не заради постиженията си или очакванията на другите. Ценен съм е еквивалентно на - “родителите ме зачитат и ценят такъв какъвто съм.” Родителите могат да подкрепят този процес, като се свързват с детето и неговите емоции, като избягват сравнения с други деца и отбягват желанието си първо да поправят детето. Можете да помогнете на детето, като спомогнете откриването на дарбите и талантите му. Радвайте му се точно такова каквото е. Всеки има отрицателни черти, но и позитиви, с които да компенсира. 

6. Достатъчен съм

   Детето е нужно да вярва, че е достатъчно такова, каквото е, без да се налага да се доказва или да отговаря на нереалистични стандарти и очаквания, които не са негови. Детето започва да вярва, че не е достатъчно, когато се налага да преследва чужди виждания, да се доказва и показва, непознавайки себе си, а запълвайки се отвън. Всяка грешка или ненаправено звучи в него като: “отново не направих; виновен съм; трябваше по-добре; можех по-добре”. 

7. Обичан съм

   “Обичан съм” върви ръка за ръка с “приет съм такъв какъвто съм”. Понякога дори и с “чут съм и съм видян”. Да обичаш някого означава да го приемаш наистина такъв какъвто е без да искаш да го променяш. 

Коя е движещата сила в задоволяването на нуждите? —>> Състраданието

Състраданието включва умението да разпознаем болката и да се “приближим” към нея с мекота, отвореност и присъствие. Когато сме състрадателни, ние можем да останем в болката - своята или на другия – с приемане без нуждата тя да бъде веднага променена, премахната, разсеяна, потушена, коригирана. Знаем, че можем да я понесем и че след това всичко ще е наред. Нужно е просто подкрепа и присъствие, докато тя е тук с нас. 

Състраданието включва в себе си и възможност да се свържеш - първо със себе си и след това с другия и да му предадеш умението да остава там със сълзите, тъгата и срама със знанието, че всичко е наред и че след това той ще е това, което е. 

Фактори, от които зависи задоволяването на тези нужди

1. Родител, който задоволява тези нужди

   Родителят е нужно да бъде емоционално наличен, за да отговори на нуждите на детето. Това изисква осъзнатост и ангажираност в ежедневните взаимодействия.

2. Родител, който разбира нуждите

   Разбирането на емоционалните нужди изисква познания за детското развитие и състрадание. Родителите могат да се обучават чрез книги, курсове или разговори с терапевти, за да отработят първо травмата в себе си.

3. Родител, който работи върху себе си

   Родителите носят свои собствени травми и незадоволени нужди от детството. Работа с терапевт, осъзнатост или други практики за саморазвитие може да помогне на родителя да не пренася своите проблеми върху детето.

4. Родител, който не проектира себе си върху детето

   Проекцията често се случва несъзнателно – родителят може да очаква детето да изпълни неговите мечти или да избегне неговите грешки. Осъзнаването на този процес е ключово, за да се позволи на детето да потърси, намери и да започне да следва себе си.

5. Родител, който е присъстващ

   Способността на родителя да се върне „тук и сега“ му позволява да реагира адекватно на ситуацията, вместо да бъде воден от собствени емоции или минали преживявания.

6. Родител, който продължава въпреки трудностите

   Родителството е пътуване с много предизвикателства. Устойчивостта и ангажираността към процеса са от решаващо значение, дори когато родителят се чувства претоварен, безпомощен и виновен

Когато някоя от споменатите нужди не бъде задоволена, детето развива механизми за справяне, които често водят до нездравословни модели на поведение като “Угодник; Боец; Замръзващ; Няма ме” или убеждения като „Аз не съм достатъчен“, „Не заслужавам любов“, “Сам съм”, “Аз съм отхвърлен”. Моделите на поведение се проявяват като агресия, отдръпване, свръхконтрол, прекомерно търсене на одобрение от другите и други подобни.

Последици от незадоволени нужди

Когато нуждите на детето не са задоволени, то може да развие механизми за справяне, които водят до негативни убеждения за себе си, света и хората около него. Тези убеждения могат да се проявят като:

• Ниско самочувствие: „Не съм достатъчно добър.“

• Страх от отхвърляне: „Ако се покажа такъв, какъвто съм, ще бъда отхвърлен.“

• Трудности в отношенията: „Не мога да се доверя на другите.“

• Перфекционизъм или свръхконтрол: „Трябва да бъда перфектен, за да бъда обичан.“

• И др. под.

За да се предотвратят тези последици, родителите могат да работят върху съзнателното родителство, което включва рефлексия върху собствените им действия и търсене на подкрепа, когато е необходимо.

Всяко дете, независимо от възрастта си, се нуждае от защитена и сигурна среда, в която да се чувства чуто, видяно, значимо, стойностно, достатъчно и обичано. Тези нужди се задоволяват чрез присъствието на осъзнат, състрадателен и устойчив родител, който работи върху себе си, за да не прехвърля собствените си травми върху детето. 

Родителството е процес, който изисква търпение, любов и ангажираност, но резултатът – уверено и щастливо дете – е безценен.