Границите са позволението до къде нещо може или не може да се случва. Истинските граници се поставят благодарение на изградената връзка с Аз-си - връзката с покоя и тишината в нас. Можем да поставяме съзнателни граници, когато се познаваме, знаем и разбираме, т.е. имаме силен и пълен вътрешен устой, наречен - самоуважение. Връзката с Аз-си ни дава знанието и ние можем да усещаме, че нещо ни възпрепятства или не е допустимо, или ни наранява. Притежаваме дълбокото знание и разбиране от къде произлиза всичко това и със силата на мъдростта можем да го заявим по категоричен и убедителен начин. В същото време, сме способни да удържаме тази наложена граница и не класифицираме отпора като неспазване.
Когато липсва връзката с Аз-си и на преден план е връзката със себе си, то поставянето на граници произлиза от тази наша част, която търси отвън, за да достави навътре, за да се почувства по-добре. Заявени по този начин, границите не притежават енергията, която би накарала другата страна да ги спазва. Когато не сме осъзнати - съзнаващи за реалността за нас самите, границите ни бързо се превръщат в стени, които използваме, за да се пазим от болката, която външният свят ни причинява или по-скоро си мислим, че ни причинява. В този случай границите ги поставяме от страх и под контрола на тази част от нас, която не иска да бъде наранена. Тези граници могат да бъдат наречени - стени, защото държат далече другите от нас. Вместо да разнищим болката, ние се обграждаме със стена, която да ни предпазва. Нашите минали несгоди и трудности ни карат да издигаме тези паравани около чувствата си, така че да се чувстваме защитени. Болката е толкова голяма, че се затваряме за дълбоките чувства. Кара ни да се плашим, щом усетим, че се сближаваме с някого, защото ни е страх да не я пробудим. Казваме си, че има опасност да бъдем наранени от някого отново.
Как да се научим да поставяме граници?
Когато се налага да поставяме граница, можем да се обърнем към Аз-си - навътре и да проверим усещането си спрямо ситуацията/случката. В този момент е нужно да сме потънали в покой и тишина. Можем да използваме интуицията си и/или вътрешното си усещане т.нар “gut feeling”.
Когато не сме свързани с Аз, границата произлиза от тази част от нас, която иска да се защитава - от реактивната част. Когато сме свързани, тогава освен, че виждаме ситуацията такава каквато е, можем да отговорим адекватно и отново да поставим граница, но този път да е с разбиране и любов. Разликата е: граница, поставена чрез реакция и граница, поставена с разбиране. Границата с любов и разбиране се поставя с различен тон и енергия. Вибрацията й е твърда, устойчива, дълготрайна и в същото време мека. Когато поставяме граница, е нужно да влезем в енергията на приемането. Тази енергия създава връзката с другия и съответно отваря вратата на разбирателството.
Какво е определящо в поставянето на граници?
Когато поставяме граница в резултат на реакцията си към някой друг, ние имаме тенденцията да отстояваме границите си по един неясен и объркващ начин. Тези граници не са добре премислени и са като плаващи пясъци.
Преди да поставим граница, е добре да си дадем отговор за кого е тази граница: “За мен или да детето/другия?”
Ако отговорът е “За мен”, то можем да разглеждаме границите като:
Мога да поставя временна граница, за да съм способен да свърша/направя нещо. Мога да поставя граница също така на база мои планове. Това са граници, които лесно могат да бъдат изкомуникирани и обяснени, използвайки принципа на разбирателството.
Мога да поставя граница, свързана с подобряване качеството на личния ми живот - напр. за да се чувствам жизнена на другия ден, държа да си лягам в 20:30ч. Качеството на личния живот се определя от всеки според личностните му специфики. Разбира се, всичко това се изговаря с хората, с които съм обвързан и завися/зависят от мен. Отново предмет на принципа на разбирането.
Мога да поставя граница, свързана с ценностната ми система, стига да я познавам и тя да отразява личностните ми ценности, а не придобитите такива.
Мога да поставя граница на база мои очаквания, представи, проекции, оценки, разбирания, категоризации и др. подобни. Преди да бъдат поставени, обяче, подобен вид граници е добре да бъдат проверени и обмислени, защото произлизат от Егото, вътрешния глас и индивидуалното болково тяло. Ако бъдат изказани, то е хубаво да е възможно най-автентично и свързано с Аз. Добре е да бъдат изказани открито и с отвореност към разбиране, към уточняване на нужните параметри и вземане на общо решение как да се постъпи и/или какво да се направи. Този вид граници може би са най-трудните, защото те изискват ние да поработим повече със себе си, за да можем да се свържем с Аз и от там да успеем да разберем истината защо искаме дадено нещо.
Ако границата, която искаме да поставим е за другия, то те могат да бъдат:
Жизнеутвърждаващи - благоприятстващи живота и здравето: принципно всеки родител би могъл да определи кои граници спадат в тази графа. При определянето им винаги е нужно да се вземе под внимание следното: границата, която създавам, произлиза от свързаността ми с Аз-си или от Его частта ми (вярвания, проекции, мисловни модели и шаблони)? В този ред на мисли, е важно да се отбележи, че ценностите са лични и индивидуални и затова бихме могли да срещнем трудност в налагането им като такива на други хора.
Отново, имайки предвид принципа на личната свързаност с Аз-си, можем да разделим границите на червени, оранжеви и зелени, като първите са тези, които важат и изискваме да се спазват при всички условия. Към оранжевите можем да класифицираме тези, които се променят спрямо някакъв фактор. Зелените говорят сами за себе си - това са позволените неща. Важното е границите да бъдат предварително изговорени с другата страна и да сме сигурни, че са разбрани както искаме да бъдем разбрани. Разбира се, можем да ползваме и визуализация при представянето им.
Ето как можем сами да разпишем и разпределим границите:
Граница за мен
за да съм способен да правя нещо: ..........
качество на живот: ........
ценност: ..........
свързани с разбирателство: .........
Граница за другия
червени .......
оранжеви .........
зелени ............
В статията са ползвани ресурси от книгите:
Карта на родителството, д-р Шефали
Как да общуваме с детето, Ю. Гипенрайтер
--->> Какво означават "себе си" и "Аз-си"? - очаквайте следваща седмица.
Comentários