Какво е очакване?
Очакванията са начинът, по който ние си представяме нещата да се случват/да бъдат и/или някой да прави нещо точно както ние си го представяме. С други думи казано - ние имаме свой собствен филм, в който ние сме режисьорите, а другите е нужно да действат според сценария. Очакванията ни към другите са пряко свързани с ролите, които им задаваме и които ние изпълняваме.
Ние хората имаме определени очаквания как другите да се държат, правят, говорят. И когато това не се изпълни, започваме да порицаваме, оценяне, поправяме.
Тези очаквания особенно много се засилват, когато стане въпрос за децата.
Родителите очакват от детето, че като му се каже един път, то веднага ще започне да прави нещото по оказания начин или очакват детето да се държи по определен начин.
--> Тогава ние започваме да се питаме: “Каква е причината моето дете да се държи…?” вместо да преобърнем въпроса и да се запитаме: “Каква е причината моето очакване да е …?”
Очакванията могат да бъдат променени или посрещнати, само когато родителят погледне в себе си и разбере причината да очаква нещото от детето.
В голяма част от случаите очакванията произлизат от личното минало и незадоволените нужди. В тези случаи влизаме в реактивни действия понеже очакваме от хората неща, които понякога те дори не знаят, че искаме (не сме ги комуникирали), не сме ги казали с нужния тон и енергия, за да можем да бъдем разбрани както искаме или очакванията ни не са реални - най-вече се отнася за децата.
Какво от кого очаквам?
Очакванията могат да бъдат наши вярвания, ценности, граници, желания, искания, изисквания. В тези случаи е важно да разберем, че всички те произлизат от нас и наше е задължението да се разберем първо ние самите, за да можем адекватно да предадем, обсъдим същината на очакването си. И след това да се разберем с отсрещната страна.
За да разберем какви са нашите очаквания, можем да попълнем таблицата за всяко наше очакване:
Очакване | пример: "Като каже един път, детето да чуе и да започне да го прави." |
Към кого е насочено? | |
Кога очаквам да се изпълнява? | |
До колко очакване е реално? | |
Комуникирал ли съм го? | |
Как съм го комуникирал? | |
Получил ли съм потвърждение за изпълнението? |
И още ....
За да разбираме реакциите си, е нужно първо да се вгледаме в себе си и да разберем какво от кого очакваме. Когато очакванията ни не се сбъднат, най-вероятно не сме ги комуникирали и/или не сме се постарали предварително да се разберем с нужните страни.
Можем да ползваме следните въпроси и да отговорим на всеки един, като “детето” може да бъде заменено с всеки един друг “човек”:
Какво точно очаквам от детето си?
Каква е причината да го очаквам?
Моето очакване до колко е реалистично?
Моето очакваме до колко е съобразено с възможностите на детето спрямо възрастта му?
С какво мога да помогна на детето?
Как мога да помогна на детето?
От къде мога да разбера повече за това до колко са реалистични очакванията ми?
До колко очакването ми е свързано със съпоставка с други деца?
На какво ми напомня очакването ми?
Кога очакването към детето ми влиза в действие?
Какво искам да кажа/покажа на детето ми с това очакване?
Как мога да изразя очакването си?
Кое ме кара да имам това очакване?
Какво мога да променя в очакванията си?
Commentaires